ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА Истински истории от Света Гора и света в прослава на ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Православен Видеоканал ХРАМ
Подготви: Соня Анкова
===================
БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ
От 1 август започва Богородичния пост.
=============
На 1 август честваме празника Произхождение
на светия Кръст Господен
Думата „произхождение”, а ако по-точно се преведе от гръцки
език, е „предисхождение”, т. е. „носене отпред”, се подразбира
извършваното в този ден шествие с част от истинския
Живототврящ Кръст Господен. Този обичай е съществувал
във Византийската империя от дълбока древност -
в града на свети Константин.
В гръцки часослов от 1897 година произходът на този празник се обяснява така: „Заради болести, които доста често върлуват през август, отдавна в Константинопол се е утвърдил обичай да се изнася Честното Дърво на Кръста по пътищата и улиците за да се осветят местата и да се отклонят болестите. В навечерието, на 31-ви юли, го изнасяли от царската съкровищница, полагали са го на светата трапеза във Великата църква (св. София). От този ден до Успение Богородично, са се извършвали литии по целия град и Кръстът се е предлагал на народа за поклонение. Това именно е и произхождение на Честния Кръст”.
На 14-ти август Кръстът отново се възвръщал в царските палати.
Така виждаме, че от 1 август до Успение Богородично константинополските християни правели литии из целия град с Кръста, след което го оставяли пред народа за поклонение. Това е изнасянето на Честния Кръст. Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-тия ден - Богоявление, и септември, когато се извършвало на 14-и - Кръстовден), послужил за основа на празника в чест на Светия и Животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.
След ХІІ-ХІІІ в. в Гръцката Църква това свещенодействие от местно станало общо, заедно с разпостранението на иерусалимския устав. Настоящата служба за Кръста е съставена от разнородни елементи - кондак и тропари от по-стари служби на 14-ти септември. В славяския миней канонът, който се среща и в гръцки ръкописи, а също така и общите стихири не говорят за празника, единият е взет от 14-ти септември (Въздвижение) и принадлежи на Йоан Дамаскин.
Във византийската традиция били установени пет, празника свър­зани с честния и животворящ кръст. Някои от тях били местни празни­ци на Йерусалимската църква, които впоследствие започнали да се чест­ват в целия християнски свят.
Христовият кръст е „знамението на Сина Човечески“ (Мат.24:30), отличителен белег за вярата в разпнатия на Голгота Богочовек и за принадлежност към Християнската църква. Той е символ и връхна точ­ка в изкупителното дело на Спасителя и от първите християнски веко­ве е предмет на особено почитание.
--------------------------
На 31 юли по православна традиция се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено
се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност.
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.