Това със социалните мрежи е много вярно за мен. Интересен пример. Когато бях малка, нямахме компютър у дома, нито смартфони. Съответно и никой вкъщи не ползваше социални мрежи. Започнах с тях доста по-късно от другите деца. И съм доволна от това, защото като цяло не съм им фенка. После обаче се наложи да си направя Facebook и в един момент се пристрастих към него. Просто не можех да спра да качвам разни неща и да чакам да видя кой ги е харесал. И с времето се получи нещо наистина токсично, точно като някаква зависимост. Както е с алкохола при други хора примерно. Колкото повече време прекарвах в мрежата, толкова по-негативна и изнервена ставах. И в същия момент, просто не можех да спра. И започнах да се питам защо се държа толкова нелогично. Мисля, че твоят пример важи точно за мен. Чрез публикациите си аз непрестанно се опитвам да говоря на определени хора. Дали защото ме дразни нещо в тях, дали защото искам да ме разберат и харесат. Просто отчаяно искам точно тези хора да видят моите публикации. И дори и някой друг да ги хареса и оцени, аз пак чувствам неудовлетворение, защото този някой не са те. И всичко това ми влияе много лошо. Хем ставам зла, хем се чувствам зле. А не искам това да е така. Затова и реших да се откажа от мрежите. Имам голям напредък, но все още ми се иска да се върна назад. Предполагам, че това се случва, понеже в живота съм много тиха и затворена. Често се чувствам неразбрана и не умея да се изразявам. Просто съм твърде притеснителна. Затова пък в интернет не млъквам. Както се вижда от коментара ми. 🤭😄 Но за мен това е единственият начин да споделя какво ме вълнува и какво мисля. Ако се откажа от мрежите, на практиката се отказвам и от това. И ето затова ми е толкова трудно да живея без тях. 😬😕 Но пък напоследък успявам. Винаги когато публикувах нещо, се появяваше една тежест, една мръсотия в гърдите. Чувствах се виновна. Сякаш подсъзнателно знаех, че правя нещо с нечисти намерения..като да натрия носа на някого и да му покажа, че съм по-добра. Откакто спрях с това, съм много по-щастлива. Сега в гърдите ми е чисто и леко..освен в редките моменти на слабост.☺️ Ох, това е вече стотният коментар, който ти пиша. Чувствам се досадна, но май през последните дни ти станах голяма фенка. 😄 Радвам се, че открих канала ти. Страшно интригуваща информация.
Страхотно, припознах се в отлагането и дори не осъзнавах че това е фма на пасивна агресия, обяснявах си го по-скоро със страх от недоволство на отсрещния, че ще му откажа среща примерно. Много ценно ❤ Вече съм ви фен 🎉
Благодаря за това клипче, открих много отговори. Но много бих искала да знам повече за автоагресията. Понякога, когато не мога да приема дадена ситуация, но не мога и да я променя, обръщам цялата агресия към себе си.
Еее, в примера с уговорката за бирите се разпознавам като Пенка, но със сигурност се получава така просто защото не мога да си организирам добре времето 😅 Edit: Хмм, тази тема (за пасивната агресия) явно е доста деликатна и границите се размиват.. При примерът с пресата, ефектът би могъл да стане и просто по невнимание. Да не говорим, че често се случва точно когато ползваме нещо чуждо, то вземе че се прецака или пък се случва нещо друго по "закона на Мърфи". Аз затова предпочитам да не ползвам чужди вещи, да не се червя после, от неудобство, ако стане нещо хахх. А за сърденето и отдръпването, без да давам да се разбере защо.. Случвало ми се е, но съм реагирала така, защото ме е заболяло от нещо, била съм обидена, но ме е било срам да си кажа защо. И съм усещала, че ще покажа уязвимост, ако кажа какво съм почувствала, и какво точно ме е накарало да го почувствам.
Това със социалните мрежи е много вярно за мен. Интересен пример. Когато бях малка, нямахме компютър у дома, нито смартфони. Съответно и никой вкъщи не ползваше социални мрежи. Започнах с тях доста по-късно от другите деца. И съм доволна от това, защото като цяло не съм им фенка.
После обаче се наложи да си направя Facebook и в един момент се пристрастих към него. Просто не можех да спра да качвам разни неща и да чакам да видя кой ги е харесал. И с времето се получи нещо наистина токсично, точно като някаква зависимост. Както е с алкохола при други хора примерно. Колкото повече време прекарвах в мрежата, толкова по-негативна и изнервена ставах. И в същия момент, просто не можех да спра. И започнах да се питам защо се държа толкова нелогично. Мисля, че твоят пример важи точно за мен. Чрез публикациите си аз непрестанно се опитвам да говоря на определени хора. Дали защото ме дразни нещо в тях, дали защото искам да ме разберат и харесат. Просто отчаяно искам точно тези хора да видят моите публикации. И дори и някой друг да ги хареса и оцени, аз пак чувствам неудовлетворение, защото този някой не са те. И всичко това ми влияе много лошо. Хем ставам зла, хем се чувствам зле. А не искам това да е така. Затова и реших да се откажа от мрежите. Имам голям напредък, но все още ми се иска да се върна назад. Предполагам, че това се случва, понеже в живота съм много тиха и затворена. Често се чувствам неразбрана и не умея да се изразявам. Просто съм твърде притеснителна. Затова пък в интернет не млъквам. Както се вижда от коментара ми. 🤭😄 Но за мен това е единственият начин да споделя какво ме вълнува и какво мисля. Ако се откажа от мрежите, на практиката се отказвам и от това. И ето затова ми е толкова трудно да живея без тях. 😬😕
Но пък напоследък успявам. Винаги когато публикувах нещо, се появяваше една тежест, една мръсотия в гърдите. Чувствах се виновна. Сякаш подсъзнателно знаех, че правя нещо с нечисти намерения..като да натрия носа на някого и да му покажа, че съм по-добра. Откакто спрях с това, съм много по-щастлива. Сега в гърдите ми е чисто и леко..освен в редките моменти на слабост.☺️
Ох, това е вече стотният коментар, който ти пиша. Чувствам се досадна, но май през последните дни ти станах голяма фенка. 😄 Радвам се, че открих канала ти. Страшно интригуваща информация.
Наистина добри примери и обяснения към тях. Благодаря!
Тук открих доста неприятни елементи, които аз самата проявявам и сериозно ме замисли. Благодаря ти от сърце
Страхотно, припознах се в отлагането и дори не осъзнавах че това е фма на пасивна агресия, обяснявах си го по-скоро със страх от недоволство на отсрещния, че ще му откажа среща примерно. Много ценно ❤ Вече съм ви фен 🎉
Благодаря за това клипче, открих много отговори. Но много бих искала да знам повече за автоагресията. Понякога, когато не мога да приема дадена ситуация, но не мога и да я променя, обръщам цялата агресия към себе си.
А аз си мислех , че са просто коментари , насочени да бъдат разбрани и да обидят съответната мишена . Много благодаря
Здравейте :) видеата Ви са много информативни. Дано достигнат до повече хора, които да успеят да се откопчат от токсични връзки.
Ееее, това си беше супер полезно! Беше ми непонятно, защо ме размотава едно лице, а то защо било….
Това е някаква неувереност , спрямо мен 😅😅
Много полезно. Не знаех, че това се води пасивна агресия.
благодаря ❤
Отново изключително полезно видео.
Има хора, използващи пасивната агресия под формата на "хумор".
Би ми било интересно да говориш за хумора през психологическа гледна точка.
Яд ме е, че чак сега открих канала. Пропуснала съм много.
😍😍😍👌
5:20 Мамка му, аз съм Пенка :D
Дай боже Не 😝
А как трябва да общуваме с такива хора?
Махаш ги от средата си🙃
@@daniyordanov2920 как се маха баща на дете трудно се маха :(
@@tonined8572 въпрос на избор и преценка
Отстрани е мн лесно :) но когато вземаш решения и определяш живота и на друго човешко същество...не всичко е черно и бяло
А и няма как да прекъснеш общуване :) и винаги ще продължава да ти въздейства, дори и индиректно чрез детето...
Еее, в примера с уговорката за бирите се разпознавам като Пенка, но със сигурност се получава така просто защото не мога да си организирам добре времето 😅
Edit: Хмм, тази тема (за пасивната агресия) явно е доста деликатна и границите се размиват.. При примерът с пресата, ефектът би могъл да стане и просто по невнимание. Да не говорим, че често се случва точно когато ползваме нещо чуждо, то вземе че се прецака или пък се случва нещо друго по "закона на Мърфи". Аз затова предпочитам да не ползвам чужди вещи, да не се червя после, от неудобство, ако стане нещо хахх.
А за сърденето и отдръпването, без да давам да се разбере защо.. Случвало ми се е, но съм реагирала така, защото ме е заболяло от нещо, била съм обидена, но ме е било срам да си кажа защо. И съм усещала, че ще покажа уязвимост, ако кажа какво съм почувствала, и какво точно ме е накарало да го почувствам.
Разликата в всичко което избори е дали е нарочно или не,до отговорности и просто до човек.
на 1 ми е бързо, но на 0,75 ми е бавно...