@@svlaykov Здравейте! Наскоро ги гледах онлайн в Ташев Галвинг и aquabuildind, има ги онлайн на много места. Трябва ви с максимално най-дълъг шиш. Моя не е купуван от тук и затова мери градуси във Фаренхайт.
Може да се спести този тежък труд като се направи разтвор на пилешката тор и се полее с него компоста при който липсва азот. Адмирации за ентусиазма - няма по-добър активатор на компост от разбъркването и обогатяването.
Съзнателно или подсъзнателно имитирате процесите в Природата (където все още човекът (с малко "ч") не се е намесил). В гората има птици и те отделят птича тор. Някои от разликите: - слоят на органиката (която се преработва от микроорганизмите) не е с такава дебелина; - там има метаболити и на други тревоядни/зърноядни животни; - има сравнително една и съща органика, но в различен етап на разлагане (естественият мулч е на няколко години) Разбираем е стремежът да ускорим природните процеси, но по този начин може да се отклоним от баланса. Мисля, че не съм пропуснал Ваше видео. Мисля, че сте "прегърнали" определена методика/концепция и стриктно се придържате към нея. Не бих искал да го приемате като критика ... да погледнем от още една "камбанария": При температури на активен компост оцеляват само термофилните микроорганизми (т.е. - голяма част загиват). Впоследствие се търси начин да се създадат условия за повторното им развъждане (нещо като махалото - от едната към другата крайност). Предлагам Ви експеримент (примерно на 1-2 кв. м), където да оставяте органиката да се разлага (особено през зимата). Можете да добавите и малко конска/магарешка, заешка тор, листа (широколистни и иглолистни). Микробите са малко "лениви" през зимата, но ще бъдат подпомогнати от ниските температури (замръзването подпомага разрушаването на клетките) и напролет ще усвояват в галоп 🙂. Здраве, късмет и позитивни емоции!
Здравей! Напълно съм съгласен с теб. И аз бих искал да използвам само естествено угнил с години компост. Природните процеси отнемат много време, с което аз не разполагам. Имам заложени още няколко клетки с материал за компостиране, който не го бързам. Един кубик имам оставен да се самокомпостира още от миналата пролет. Не всичко, обаче мога да оставям да чака и се налага да се намесвам в естествените процеси и да компостирам бързо в рамките на два-три месеца. Всъщност най-високата температура е в средата на компостера в периферията е далеч по студено. Затова и периодично го размешвам, за да се разпространяват микроорганизмите и да се размножават навсякъде. Без направата на горещ компост нещата се случват прекалено бавно за моите нужди.
@gradinata_na_toni Относно експеримента - да опитате на малка лехичка (или на част от леха). Там покривате (сега, през зимата) с недебел слой (25-30 см). Предполагам, че в лехите вече е налице биоразнобразие. Мисля, че напролет микроорганизмите ще свършат добра "работа в екип" 😊.
Да, ще го направя! За първа година оставих всичко отглеждано във лехите да гние върху тях. Плюс покривни култури от бял синап, малко сорго и бакла, също фацелия, и сухи листа от гората. За сега нищо не е измръзнало от сидератите, освен соргото, но и температурите не са много ниски, пада до минус 4С, поне до сега. Ако се запазят така нещата и няма студ, ще трябва да почиствам лехите преди да засаждам в тях.
Аз нямам канал, но следя както Вашия, така и други. Експериментално - засях малка леха с чесън (рядко - през около 25 см). Нахвърлих и ечемик върху лехата (който вече е пробил мулча). На пролет, когато се покаже чесънът (надявам се🙂) ще подстригвам само около чесъна. Идеята е "осиротелите" микроорганизми (на корените на подстригания ечемик) да бъдат приобщени от чесъна. Тъщата си направи леха по обичайния начин. Живот и здраве - ще сравняваме 🙂
При ечемика, а и при житото е същото, корена не умира след окосяване на стебата на зелено, Избива отново, докато не направи клас, и чак тогава, когато узрее класа, корена умира.
Красива бяла котка!,❤
Здравейте, адмирации и от мен за усърдието. От къде мога да си купя такава температурна сонда?
В България онлайн са 43-45 лева,а в Англия абсолютно същите излизат 30 български лева,това е.Почвен термометър се казва,от неръждаема стомана.
@@svlaykov Здравейте! Наскоро ги гледах онлайн в Ташев Галвинг и aquabuildind, има ги онлайн на много места. Трябва ви с максимално най-дълъг шиш. Моя не е купуван от тук и затова мери градуси във Фаренхайт.
Може да се спести този тежък труд като се направи разтвор на пилешката тор и се полее с него компоста при който липсва азот.
Адмирации за ентусиазма - няма по-добър активатор на компост от разбъркването и обогатяването.
Според мен материала ще се компостира по бърэо като често се аерира . Тук е доста пресован , беэ кислород .
Здрасти! Затова го объркнам периодично. То като се компостира, материала омеква и се сляга.
Съзнателно или подсъзнателно имитирате процесите в Природата (където все още човекът (с малко "ч") не се е намесил).
В гората има птици и те отделят птича тор.
Някои от разликите:
- слоят на органиката (която се преработва от микроорганизмите) не е с такава дебелина;
- там има метаболити и на други тревоядни/зърноядни животни;
- има сравнително една и съща органика, но в различен етап на разлагане (естественият мулч е на няколко години)
Разбираем е стремежът да ускорим природните процеси, но по този начин може да се отклоним от баланса.
Мисля, че не съм пропуснал Ваше видео. Мисля, че сте "прегърнали" определена методика/концепция и стриктно се придържате към нея.
Не бих искал да го приемате като критика ... да погледнем от още една "камбанария":
При температури на активен компост оцеляват само термофилните микроорганизми (т.е. - голяма част загиват). Впоследствие се търси начин да се създадат условия за повторното им развъждане (нещо като махалото - от едната към другата крайност).
Предлагам Ви експеримент (примерно на 1-2 кв. м), където да оставяте органиката да се разлага (особено през зимата). Можете да добавите и малко конска/магарешка, заешка тор, листа (широколистни и иглолистни). Микробите са малко "лениви" през зимата, но ще бъдат подпомогнати от ниските температури (замръзването подпомага разрушаването на клетките) и напролет ще усвояват в галоп 🙂.
Здраве, късмет и позитивни емоции!
Здравей! Напълно съм съгласен с теб. И аз бих искал да използвам само естествено угнил с години компост. Природните процеси отнемат много време, с което аз не разполагам. Имам заложени още няколко клетки с материал за компостиране, който не го бързам. Един кубик имам оставен да се самокомпостира още от миналата пролет. Не всичко, обаче мога да оставям да чака и се налага да се намесвам в естествените процеси и да компостирам бързо в рамките на два-три месеца. Всъщност най-високата температура е в средата на компостера в периферията е далеч по студено. Затова и периодично го размешвам, за да се разпространяват микроорганизмите и да се размножават навсякъде. Без направата на горещ компост нещата се случват прекалено бавно за моите нужди.
@gradinata_na_toni
Относно експеримента - да опитате на малка лехичка (или на част от леха).
Там покривате (сега, през зимата) с недебел слой (25-30 см). Предполагам, че в лехите вече е налице биоразнобразие. Мисля, че напролет микроорганизмите ще свършат добра "работа в екип" 😊.
Да, ще го направя! За първа година оставих всичко отглеждано във лехите да гние върху тях. Плюс покривни култури от бял синап, малко сорго и бакла, също фацелия, и сухи листа от гората. За сега нищо не е измръзнало от сидератите, освен соргото, но и температурите не са много ниски, пада до минус 4С, поне до сега. Ако се запазят така нещата и няма студ, ще трябва да почиствам лехите преди да засаждам в тях.
Аз нямам канал, но следя както Вашия, така и други. Експериментално - засях малка леха с чесън (рядко - през около 25 см). Нахвърлих и ечемик върху лехата (който вече е пробил мулча). На пролет, когато се покаже чесънът (надявам се🙂) ще подстригвам само около чесъна. Идеята е "осиротелите" микроорганизми (на корените на подстригания ечемик) да бъдат приобщени от чесъна.
Тъщата си направи леха по обичайния начин. Живот и здраве - ще сравняваме 🙂
При ечемика, а и при житото е същото, корена не умира след окосяване на стебата на зелено, Избива отново, докато не направи клас, и чак тогава, когато узрее класа, корена умира.