Заради климатичното затопляне боровата процесионка тази година е засегнала и гори в Северна България

Тази година за първи път боровата процесионка е нападнала горски насаждения и в Северна България. Това съобщи Петя Матева, главен експерт в Изпълнителна агенция по горите, при съвместна теренна проверка с Лесозащитна станция - Пловдив на засегнати площи до Хисаря. До момента вредителят е виреел само в южните части на страната, но заради затоплянето на климата се е разпространил и в северните. Множество са сигналите, свързани с нея, от лесовъди и граждани, допълни Матева.
„Процесионката е опасна за хората и животните, защото причинява силни алергии. Апелирам да не се пипат или мачкат с крака, а да се заобикалят“, коментира Пенчо Дерменджиев, директор на Лесозащитна станция - Пловдив, която включва шест административни области - Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Стара Загора и Хасково. От 67 хил. дка, които са наблюдавани от специалистите от станцията през миналата година, около 80 процента са със слаби нападения. Около три процента или 7,6 хил. дка, са силно засегнати и през тази година ще бъдат третирани с въздушно пръскане. Половината от тях са на територията на Стара Загора, уточни Дерменджиев.
Борбите с вредителя са два вида: въздушно пръскане с биологични препарати на средно и силно засегнати територии и механична борба при слабо нападение, което е до 25 процента от масива. Идеята на авиоборбата е да спрем развитието им и да регулираме популациите им. Механичната борба, която се води, е чрез привличане с феромони на мъжките и изтребването им, за да не оплодят женската или изрязване на зимното гнездо и унищожение на ларвите. Целта ни не е да унищожим напълно вида, защото е част от хранителната верига, а да намалим популацията, за да не е опасна за гората и хората, обясни Дерменджиев.
Боровата процесионка е средиземноморски топъл вид и е един от основните вредители в боровите гори. Тя изгризва иглиците на дървото, което забавя развитието си, но не изсъхва, каза експертът. Възрастното насекомо е пеперуда, която лети между юни и юли. Тя снася яйцата си около двойка иглици. Те се излюпват в средата на юли и август, когато започват да се хранят с игличките на бора. Част от тях слизат една след друга в процесия по нишка върху ствола на дървото и презимуват в предкакавиден стадий в земята. Другата форма образува кадели - бели пухени образования върху връхните части на дървото, където зимуват гъсениците. Особеното при този вид е, че какавидата може да остане в тази форма до три години в земята, коментира Дерменджиев.
Репортер и оператор - Ирина Шопова
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова