Влюбих се в книгата "Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката". Петте истори, които ни бяха представени са етапи от живота на всеки, някой от нас е поппадал в подобни, друг не, но важното е, че книгата дава мъдрост, топлина, вдъхновение. Дори и нотката на вълшебство, макар и малко нереалистично, ни напомня, че сме забравили, че то съществува. Само да имаме очи да го видим. Имам отбелязани толкова много цитати,че смятам да препрочитам периодично!
@@dragageorgieva4390 Всичко, което сте написали е точно така. А най-хубавата новина ,е че ще има още японски книги от издателството и същата авторка.♥️📖
Истинско удоволствие е да те слуша човек, Лори. "Всичко, което търсиш, ще намериш в библиотеката" ми е в списъка за четене от много време. Явно вече ѝ е ред. Интересен факт: на немското издание заглавието е букв. превод "Госпожа Комачи препоръчва книга". И сега ми стана любопитно коя е тази дама, че те са избрали по този начин да озаглавят книгата.
Лори, винаги си намирам книги при теб. Изкуши ме с "70 опасни неща". "Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката" и на мен ми е любима. Аз обаче имам английското издание. Българската корица и оформление (знаеш) за мен са голямо разочарование, но страшно много се радвам, че книгата така те е развълнувала. Мен ме намери в много правилен момент.
В такива трагедии всичко лъсва и илюзиите в които си живял се разбиват на пух и прах.От известно време съм страничен свидетел на болката на едно семейство.Загубват преждевременно синът си не от болест или злополука,а от човешка злоба.Болката им ,само можем да си представим каква е...Въпреки това,въпреки силните негативни чувства,които навярно бушуват в тях,тези хора не се озлобили,затворили към хората или към един към друг(както ти каза,обикновено се случва в подобни ситуации). Родителите продължават със дейностите си(майката,даже успя да си сбъдне мечтата и да има кухня на колела в която ,синът им трябваше тази година да и помага с готвенето,брат му и сестра му завършиха университет),да помагат на общността си и да живеят ,макар и белязани по някакъв начин от загубата,но не са загубили тази си устойчивост и умение да се радват и ценят живота...А това е нещо изключително трудно да се постигне и прави.Човек трябва да има много силен дух,както е при тях.Искрено се възхищавам на такива хора.Втората книга пак ме върна към тях.Човек,просто трябва да бъде до децата и да ги научат да се радват на живота.,да им влеят различни знания ,които бих им били полезни в бъдеще,да им осигурят здрава основа на която те да стъпят и почнат да градът.Ролята на родителя е просто да обича детето си,д му бъде учител и насочва(това до време),да му бъде опора и т.н, а не да се залита в някакви крайности с които обременяваш и съсипваш детето.При нас се получава един парадокс:хем сме задушаващи,хем когато нещо лошо се случи с детето,нещо на което не знаем как да реагираме или избираме да не го направим заради какво ще кажат хората,отдалечаваме своето дете от нас и не можем да изградим връзка с него,защото не виждат подкрепа,сигурност от наша страна.П.С Зависи човек,как ще си разпредели времето.Интересно е как хората,които вършат купища неща едновременно намират време за всяко едно от тях,а човек ,който е по-пасивен,все се оплаква,че няма време.Хората имат проблем да си разпределят времето и другото което е въпрос на желание.Вярвам,че част от тези хора,които казват реплики от този сорт ,го ползват като оправдание,тъй като всъщност не искат да свършат нещо.
Това са ми любимите видеа, след които списъкът "да прочета" се увеличава драстично 😍
Аз бих добавил, че времето е най-голямата свобода, която може да се даде на човек :)
Влюбих се в книгата "Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката". Петте истори, които ни бяха представени са етапи от живота на всеки, някой от нас е поппадал в подобни, друг не, но важното е, че книгата дава мъдрост, топлина, вдъхновение. Дори и нотката на вълшебство, макар и малко нереалистично, ни напомня, че сме забравили, че то съществува. Само да имаме очи да го видим. Имам отбелязани толкова много цитати,че смятам да препрочитам периодично!
@@dragageorgieva4390 Всичко, което сте написали е точно така. А най-хубавата новина ,е че ще има още японски книги от издателството и същата авторка.♥️📖
Нямам търпение! Много ми допадат някои японски автори и ми прави впечатление, че плавно попадат в живота ми и в точния момент :)
Истинско удоволствие е да те слуша човек, Лори. "Всичко, което търсиш, ще намериш в библиотеката" ми е в списъка за четене от много време. Явно вече ѝ е ред. Интересен факт: на немското издание заглавието е букв. превод "Госпожа Комачи препоръчва книга". И сега ми стана любопитно коя е тази дама, че те са избрали по този начин да озаглавят книгата.
@@nasedqnkasmona Библиотекарката. ♥️📖 Благодаря,Мони.
Лори, винаги си намирам книги при теб. Изкуши ме с "70 опасни неща". "Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката" и на мен ми е любима. Аз обаче имам английското издание. Българската корица и оформление (знаеш) за мен са голямо разочарование, но страшно много се радвам, че книгата така те е развълнувала. Мен ме намери в много правилен момент.
@@stefanivitanova Благодаря,Стефи. ♥️📖 ♥️
В такива трагедии всичко лъсва и илюзиите в които си живял се разбиват на пух и прах.От известно време съм страничен свидетел на болката на едно семейство.Загубват преждевременно синът си не от болест или злополука,а от човешка злоба.Болката им ,само можем да си представим каква е...Въпреки това,въпреки силните негативни чувства,които навярно бушуват в тях,тези хора не се озлобили,затворили към хората или към един към друг(както ти каза,обикновено се случва в подобни ситуации). Родителите продължават със дейностите си(майката,даже успя да си сбъдне мечтата и да има кухня на колела в която ,синът им трябваше тази година да и помага с готвенето,брат му и сестра му завършиха университет),да помагат на общността си и да живеят ,макар и белязани по някакъв начин от загубата,но не са загубили тази си устойчивост и умение да се радват и ценят живота...А това е нещо изключително трудно да се постигне и прави.Човек трябва да има много силен дух,както е при тях.Искрено се възхищавам на такива хора.Втората книга пак ме върна към тях.Човек,просто трябва да бъде до децата и да ги научат да се радват на живота.,да им влеят различни знания ,които бих им били полезни в бъдеще,да им осигурят здрава основа на която те да стъпят и почнат да градът.Ролята на родителя е просто да обича детето си,д му бъде учител и насочва(това до време),да му бъде опора и т.н, а не да се залита в някакви крайности с които обременяваш и съсипваш детето.При нас се получава един парадокс:хем сме задушаващи,хем когато нещо лошо се случи с детето,нещо на което не знаем как да реагираме или избираме да не го направим заради какво ще кажат хората,отдалечаваме своето дете от нас и не можем да изградим връзка с него,защото не виждат подкрепа,сигурност от наша страна.П.С Зависи човек,как ще си разпредели времето.Интересно е как хората,които вършат купища неща едновременно намират време за всяко едно от тях,а човек ,който е по-пасивен,все се оплаква,че няма време.Хората имат проблем да си разпределят времето и другото което е въпрос на желание.Вярвам,че част от тези хора,които казват реплики от този сорт ,го ползват като оправдание,тъй като всъщност не искат да свършат нещо.