Песен за войводата Георги Кондолов - Манол Михайлов
Вставка
- Опубліковано 26 сер 2024
- "Васил във село влизаше" - песен за бурните начални години на 20 век,когато в Странджанско действа войводата на ВМОРО, Георги Кондолов,родом от село Велика ,Малкотърновско(днес в Турция)
Василь в село влизаше, във село,в Граматиково
право при попът отиде и си на попът думаше:
„Бива ли, попе, може ли, с тебе в цръквата да подем,
да земеш, попе, моливът, врът умрялите да пишеш,
да пишеш, да ги възречеш, псалтирят да хми изпееш".
Като в цръквата отишли, Василь на попът думаше:
„Пиши, попе ле, възрицай, врът умрялите да пишеш,
от Кондоловата дружина --дет ги ти попе предаде, половината ги плениха,
половината ги убиха".
Попът го гузно погледна, я му ма нишчю не рече.
Чейнето му се тресяше и пак псалтирят пеяше.
Е пък Василь му думаше: „Хайде попе ле да подем, край село, край харманята в церовата кория, кат в корията стигнали,Василь на попа думаше,
праву ме очи погледни, да видим ше познаеш ли,
че не съм Василь даскълът, еми съм Георги Кондолов.
Я си косътъ остригах и си брадътъ обръснах,
да не ме попе познаят ,като дойда в Граматикову, в курията да те доведа,
главътъ да ти отрега, да ти се, попе, отплатя,
дет ми дружината предаде".
Е пък попът му думаше: "Войвода Георги Кондолов,
халал ти правя, войводо, всичкуто мое иманье,
само ми главътъ остави".
„Попе ле,душе проклета!
Войвода хиле не знае. Я не ти искам подкупът, нито ти искам иманье,
от сирумаси збирано, еме ти искам, попе ле,
до утре да се изселиш от село Граматиково,
от село Есекията, да не те гледам и срещам
да не ти гледам гаврата с попството и с комитството".
Един е Маноль!
Наш Манолча, родом от Йесекията......
Уникално изплнение .
Вечна слава на героите!!!
няма да има кой да ги слави , натам вървим 😡
@@user-if7gv5gx5h ако има повече като нас ще има кои да ги слави
@@antongeorgiev718 ако !
Но на пръсти се броят!
Пак е робство, но тъй завоалирано че малко са хората които осъзнават!
Умът ми не вижда изход, само душата 😢
Да живее България 🇧🇬🙏
Защо да славим героите , щом не вървим по стъпките им?
Васил в село влизаше, в село Граматиково, право при попът отиде и си на попът думаше: „Бива ли, попе, може ли, с тебе в църквата да подем, да земеш, попе, моливът, врът умрялите да пишеш, да пишеш, да ги възречеш, псалтирят да им изпееш”. Като в църквата отишли, Васил на попът думаше: „Пиши, попе ле, възрицай, врът умрялите да пишеш, от Кондоловата дружина, дет ги ти, попе, предаде - половината ги плениха, половината ги убиха”. Попът го гузно погледна, я му ма нищю не рече. Чейнето му се трясеше и пак псалтирят пеяше. А пък Васил му думаше: „Хайде, попе ле, да подем край село, край харманята, в церовата кория." Кату в корията стигнали, Васил на попът думаше: "Прау ме очи погледни, да видим ще познаеш ли, че не съм Васил даскълът, ями съм Георги Кондолов. Я си косътъ остригах и си брадътъ обръснах, да не ме, попе, познаят кату дойда в Граматикуу, в курията да те доведа, главътъ да ти отрега, да ти се, попе, отплатя, дето ми дружината предаде”. Я пък попът му думаше: ”Войвода Георги Кондолов, халал* ти правя, войводо, всичкото мое иманье, само ми главътъ остави”. „Попе ле, душе проклета! Войвода хиле* не знае. Я не ти искам подкупът, нито ти искам иманье, от сирумаси збирано, яме ти искам, попе ле, до утре да се изселиш от село Граматиково, от село, от Есекията! Да не те гледам и срещам, да не ти гледам гаврътъ с попството и комитството”.
❤ him