@@antongeorgiev718 ако ! Но на пръсти се броят! Пак е робство, но тъй завоалирано че малко са хората които осъзнават! Умът ми не вижда изход, само душата 😢 Да живее България 🇧🇬🙏
Васил в село влизаше, в село Граматиково, право при попът отиде и си на попът думаше: „Бива ли, попе, може ли, с тебе в църквата да подем, да земеш, попе, моливът, врът умрялите да пишеш, да пишеш, да ги възречеш, псалтирят да им изпееш”. Като в църквата отишли, Васил на попът думаше: „Пиши, попе ле, възрицай, врът умрялите да пишеш, от Кондоловата дружина, дет ги ти, попе, предаде - половината ги плениха, половината ги убиха”. Попът го гузно погледна, я му ма нищю не рече. Чейнето му се трясеше и пак псалтирят пеяше. А пък Васил му думаше: „Хайде, попе ле, да подем край село, край харманята, в церовата кория." Кату в корията стигнали, Васил на попът думаше: "Прау ме очи погледни, да видим ще познаеш ли, че не съм Васил даскълът, ями съм Георги Кондолов. Я си косътъ остригах и си брадътъ обръснах, да не ме, попе, познаят кату дойда в Граматикуу, в курията да те доведа, главътъ да ти отрега, да ти се, попе, отплатя, дето ми дружината предаде”. Я пък попът му думаше: ”Войвода Георги Кондолов, халал* ти правя, войводо, всичкото мое иманье, само ми главътъ остави”. „Попе ле, душе проклета! Войвода хиле* не знае. Я не ти искам подкупът, нито ти искам иманье, от сирумаси збирано, яме ти искам, попе ле, до утре да се изселиш от село Граматиково, от село, от Есекията! Да не те гледам и срещам, да не ти гледам гаврътъ с попството и комитството”.
Един е Маноль!
Наш Манолча, родом от Йесекията......
Вечна слава на героите!!!
няма да има кой да ги слави , натам вървим 😡
@@Марин-р7и ако има повече като нас ще има кои да ги слави
@@antongeorgiev718 ако !
Но на пръсти се броят!
Пак е робство, но тъй завоалирано че малко са хората които осъзнават!
Умът ми не вижда изход, само душата 😢
Да живее България 🇧🇬🙏
Защо да славим героите , щом не вървим по стъпките им?
Уникално изплнение .
❤ him
Васил в село влизаше, в село Граматиково, право при попът отиде и си на попът думаше: „Бива ли, попе, може ли, с тебе в църквата да подем, да земеш, попе, моливът, врът умрялите да пишеш, да пишеш, да ги възречеш, псалтирят да им изпееш”. Като в църквата отишли, Васил на попът думаше: „Пиши, попе ле, възрицай, врът умрялите да пишеш, от Кондоловата дружина, дет ги ти, попе, предаде - половината ги плениха, половината ги убиха”. Попът го гузно погледна, я му ма нищю не рече. Чейнето му се трясеше и пак псалтирят пеяше. А пък Васил му думаше: „Хайде, попе ле, да подем край село, край харманята, в церовата кория." Кату в корията стигнали, Васил на попът думаше: "Прау ме очи погледни, да видим ще познаеш ли, че не съм Васил даскълът, ями съм Георги Кондолов. Я си косътъ остригах и си брадътъ обръснах, да не ме, попе, познаят кату дойда в Граматикуу, в курията да те доведа, главътъ да ти отрега, да ти се, попе, отплатя, дето ми дружината предаде”. Я пък попът му думаше: ”Войвода Георги Кондолов, халал* ти правя, войводо, всичкото мое иманье, само ми главътъ остави”. „Попе ле, душе проклета! Войвода хиле* не знае. Я не ти искам подкупът, нито ти искам иманье, от сирумаси збирано, яме ти искам, попе ле, до утре да се изселиш от село Граматиково, от село, от Есекията! Да не те гледам и срещам, да не ти гледам гаврътъ с попството и комитството”.