Без време: Историите, които остават
Без време: Историите, които остават
  • 13
  • 17 316
Еп13 - Епоха на колонизация (15 - 17 век) с Александър Стоянов
🎙 Слушайте тринадесетият епизод на подкаста „Без време“.
Темата на днешния разговор е “Епоха на колонизация (15 - 17 век)”.
В епизода говорим за:
- Борбата за откриване на пътя за Индия от португалците;
- Търговията с роби по африканското крайбрежие през 15 век;
- Първата подялба на света на сфери на влияние между Испания и Португалия (Договорът от Тордесиляс);
- Кой е Афонсу де Албукерке и неговата визия за португалската колониална империя в индийския океан;
- Португалско-турските войни;
- Испанската колонизация на Америка;
- Възхода на Холандия през 17 век;
- Коя е първата империя в света в която слънцето никога не залязва;
- Източноиндийските компании и с какво допринасят за колонизацията и откритието на нови земи;
- Залеза на иберийските държави и възхода на Холандия, Англия и Франция;
- Опитват ли се скандинавските държави да колонизират новооткритите земи;
- Как епохата на открития и колонизация променя Европа.
За да разберете повече, останете с мен и моя гост, Александър Стоянов, до края на нашия разговор.
Книги:
Пушки, вируси и стомана - Джаред Мейсън Даймънд,
История на Испания - Хосе Перес
Произход на политическия ред - Франсис Фукуяма
Empires of the Atlantic World: Britain and Spain in America - J.H.Elliott
Переглядів: 3 700

Відео

Еп12 - Въстанието на Асен и Петър с Никола Дюлгеров
Переглядів 616Рік тому
🎙 Слушайте дванадесетия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'Въстанието на Асен и Петър' с моят гост който е специалист по средновековна обща история. Ще си говорим за: - Българите под византийска власт; - Ролята на куманите в българското средновековие; - Какви са по произход Петър и Асен; - Повода (двата повода) за избухване на въстанието; - Първоначалните успехи и неу...
Еп11 - Лидерите: забравените истории на България с Ивайло Кунев
Переглядів 337Рік тому
🎙 Слушайте единадесетия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'Лидерите: забравените истории на България'*. *Един разговор в който ще добавим художественост към историите за които говорим. Ивайло Кунев е вдъхновяващ разказвач, мотивиращ обучител и автор на четири книги, които бързо се превръщат в бестселъри. Особено място сред тях заема книгата „Лидерите: забравените исто...
Еп10 - Стопанското развитие на българските земи от Възраждането до 1944 година с доц. Мартин Иванов
Переглядів 546Рік тому
🎙 Слушайте десетия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'Стопанското развитие на българските земи от Възраждането до 1944 година'. Мой гост е доц. Мартин Иванов е български историк, специалист по българска стопанска история на XX век. Министър на културата от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална иденти...
Еп09 - Олимпийските игри с Теодор Борисов
Переглядів 307Рік тому
🎙 Слушайте деветия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'Олимпийските игри'. Мой гост е Теодор Борисов, доктор по история. От 2008 година е журналист във вестник „Меридиан мач“, на чиито страници публикува множество материали за историята на българския футбол и спорт. Възпитаник на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, през годините той успява по един неподправен начин да съ...
Еп08 - Началото на третата българска държава с Доц. д-р Владимир Станев
Переглядів 589Рік тому
🎙 Слушайте осмия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'Началото на третата българска държава'. Мой гост е Доц. д-р Владимир Станев преподавател в катедрата по История на България в софийския университет “Св. Климент Охридски”. Ще си говорим за: - Проблемите и предизвикателствата пред новата държава; - Търновската конституция - нейните силни и слаби страни; - Временното р...
Еп07 - България - военният трофей на Сталин с Георги Боздуганов
Переглядів 1,2 тис.Рік тому
🎙 Слушайте седмия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'България - военният трофей на Сталин'. Мой гост е Георги Боздуганов - автор на книгите 'България - военният трофей на Сталин' и 'Почти невъзможно. Царство България и еврейската емиграция през Втората световна война'. Ще си говорим за: - Началото на Втората световна война с Пакта Рибентроп-Молотов и подялбата на Полш...
Еп06 - Османското завоевание: краят на Средновековна България с Ивомир Колев
Переглядів 1,9 тис.Рік тому
🎙 Слушайте шестия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'Османското завоевание: краят на Средновековна България'. Мой гост е Ивомир Колев - учител по история с редица публикувани книги в областта на българската история. Ще си говорим за: - Възникване и причини за възхода на Османската държава; - Първите сблъсъци на турците с българите, Момчил и неговата роля в историята н...
Еп05 - Комунизма в България с проф. Евелина Келбечева (част първа)
Переглядів 1,3 тис.Рік тому
🎙 Слушайте петия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'Комунизма в България' - част първа. Мой гост е Професор Евелина Келбечева е историк, преподавател в Американския Университет в България. Тя преподава европейска, източно-европейска, балканска и българска история. Специализирала е в САЩ и Израел. Публикациите и са в областта на културната история, историческата памет,...
Еп04 - История на футбола с Теодор Борисов
Переглядів 509Рік тому
🎙 Слушайте четвъртия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е 'История на футбола'. Мой гост е Теодор Борисов, доктор по история. От 2008 година е журналист във вестник „Меридиан мач“, на чиито страници публикува множество материали за историята на българския футбол и спорт. Възпитаник на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, през годините той успява по един неподправен начин да...
Еп03 - История на космическите полети със Светослав Александров
Переглядів 494Рік тому
🎙 Слушайте третия епизод на подкаста „Без време“. Темата на днешния разговор е "История на космическите полети". Мой гост е Светослав Александров - бакалавър по молекулярна биология, магистър и доктор в областта на растителната физиология. Създател и администратор на блог-уебсайта КОСМОС БГ (cosmos.1.bg/space/) от февруари 2007 година. Ще поговорим за първите ракетостроители и с какви предизвик...
Еп02 - България в годините на Първата Световна Война с Александър Стоянов
Переглядів 5 тис.2 роки тому
🎙 Слушайте втория епизод на подкаста „Без време“. Темата на нашия разговор е “България в годините на Първата Световна Война”. Мой гост е - Ас. д-р Александър Стоянов историк, специалист по военна история и член на Българска Академия на Науките. Завършил е Лайденския университет в Нидерландия. Водил курсове и открити лекции в Нов български университет и в Софийския университет "Св. Климент Oхрид...
Еп01 - Духът на българското Възраждане с Емил Джасим
Переглядів 6922 роки тому
Според моя гост, българите от онова време са били народ, който ценял своята свобода повече от хляба. За да разберете повече, чуйте разговора с моят гост Емил Джасим. Ако съдържанието Ви харесва може да се абонирате за канала, и всяка седмица ще научавате историите, които остават.

КОМЕНТАРІ

  • @hristiangeorgiev5236
    @hristiangeorgiev5236 4 місяці тому

    Много важни неща по темата не се казаха и беше пропуснато да бъдат обяснени в пълнота ключови фактори и обстоятелства. Гачели събеседникът беше по-слабо подготвен от водещия на подкаста. :) Поздравления за канала, въпреки това!

    • @The_Stories_That_Remain
      @The_Stories_That_Remain 2 місяці тому

      Благодаря :) Определено си заслужава темата да се доразвие в още епизоди

  • @DetelinaDzhibova
    @DetelinaDzhibova 5 місяців тому

    За мен идеална система няма.Всяка една система е изтъкана от алчност(корупция). Официална статистика на БНБ 2024:1600български милионера имат официално близо 5 милиарда лева,а 4 милиона и 700 хиляди души имат 766милиона лева в банки.Как ще разрешим този проблем!?Аз мисля,че е нерешим или?!

  • @TheAlhara
    @TheAlhara 6 місяців тому

    Руската империя?

  • @dessislavadamianova1809
    @dessislavadamianova1809 6 місяців тому

    Просто не разбирам защо, когато става дума за 5 -вековната турска доинация, се говори единствено и само за 19 век, представян, разбира се, като някаква много далечна епоха! Тук, на Запад, кьдето живея, се знае всичко за всеки един от вековете на Средновековието, а 19 век е считан за столетие от най-новите времена.... Ще чуем ли някога някой да ни говори за това как са живели нашите деди от 14, 15, 16-ти или 17-ти век? Защо нищо не се знае за тези бьлгарски времена?

    • @tonigeorg7652
      @tonigeorg7652 3 місяці тому

      Защото темата обхваща периода от Възраждането до 1944

  • @Saliery080
    @Saliery080 7 місяців тому

    В началото на Гражданската война САЩ имат население от 31 млн.

  • @SaxSith
    @SaxSith 8 місяців тому

    Лузитания , не Луизиана .

  • @SaxSith
    @SaxSith 8 місяців тому

    Крайно време е България да разбере че НЯМА СЪЮЗНИЦИ !!! И НЯМА НИКОГА ДА ИМА!!! Освен собствения си народ.

  • @SaxSith
    @SaxSith 8 місяців тому

    Просто в София е пълно с македонци бежанци и затова все дърпаме натам. А не е трябвало.

  • @SaxSith
    @SaxSith 8 місяців тому

    Всяка война е продължение на предишната.

  • @МиленЛазаров-ь4ж
    @МиленЛазаров-ь4ж 8 місяців тому

    Никакъв разум не е бил възможен във българската политика. София е била град на македонски бежанци и организации. Тях не ги интересува Тракия и Добруджа. Интересуват се единствено от македонските чукари.

  • @zehrabozkurt3888
    @zehrabozkurt3888 9 місяців тому

    "Осман"е име на семейството а не народ . А османците са си турци.,така че не увъртайте и не натрапвайте на хората "османци,а не турци". Това е да кажеш Аспаруховци и а не българи

    • @yuksi22
      @yuksi22 5 місяців тому

      Империята на Осман, така го приемай.има Османска империя,не турска. И защо.защото идеята на турците при завладяването на други народи не е била претопяване им и асимилиране им, а чисто икономически.

    • @todorkolev7138
      @todorkolev7138 4 місяці тому

      Във създаването няма нито турци нито пък османци,а по скоро селджуци и както каза фамилия осман!

    • @yuksi22
      @yuksi22 4 місяці тому

      @@todorkolev7138 , напротив. Създателя е турски бей и целта му е да създаде турска държава.Но много бързо се разраства и вече говорим за мултинациолнална държава която се превръща в империя. Селджуците са друга турска империя създадена много по рано , но с нашествието на монголците става васал и в последствие изчезва.

  • @alexdimitrov-sk3gs
    @alexdimitrov-sk3gs Рік тому

    Имате още много да наваксвате - горянството ?

  • @alexdimitrov-sk3gs
    @alexdimitrov-sk3gs Рік тому

    В Югославия се случи сърбизация чрез хапването Тито.

  • @alexdimitrov-sk3gs
    @alexdimitrov-sk3gs Рік тому

    Нещо повече, Коминтерна помага на Хитлер да победи ГКП и ГСДП, за да вземе властта през 1934.

  • @alexdimitrov-sk3gs
    @alexdimitrov-sk3gs Рік тому

    Това е концепцията на Ленин и Троцки за прерманеннна революция. Сталин сменя концепцията и възлага на Работническо селската армия да прави социалистическата революция чрез световна война.

  • @alexdimitrov-sk3gs
    @alexdimitrov-sk3gs Рік тому

    Поканете Виктор Суворов , по темата “Болшевицие, Ленин , Троцки и Сталин и комунистическата революция “!

  • @FilyuFilipov-xt9qf
    @FilyuFilipov-xt9qf Рік тому

    Евала момчета, госта и водещия просто перфектни, 5-6 пъти вече слушам подкаста

  • @jivotinka36
    @jivotinka36 Рік тому

    Подкаста е интересен, но с реклами на всеки 5мин е негледаем. Сори …..

  • @АнтонАврамов-з3х

    Аман от мрънкащи историци които тълкуват историята предубедено .Едва ли не най силната държава за цели 450 години в почти целия познат свят тогава ,всичко и се е случило ей така на късмет . И не защото те са били силни далновидни и новатори за времето си , а защото противниците били слаби. Смешно бъдете малко по безпристрастни бе историци

  • @jivotinka36
    @jivotinka36 Рік тому

    Много интересно (:

  • @dsgrv2159
    @dsgrv2159 Рік тому

    Великолепен разказ, който разкрива доста ясно историята от тези векове! Благодаря! Александър Стоянов чудесно обяснява и разказва историческите факти и причините да се случат !

  • @VolleyballExplained
    @VolleyballExplained Рік тому

    Страхотен подкаст! :) Още нещо интересно - първият ни въобще медал от световно първенство в който и да е спорт е във волейбола от 1949 г.

    • @The_Stories_That_Remain
      @The_Stories_That_Remain Рік тому

      Благодаря за информацията :) А бихте ли споделили малко повече за този медал

    • @VolleyballExplained
      @VolleyballExplained Рік тому

      ​@@The_Stories_That_Remain В уикипедия има малко информация на български и английски версии, като цяло сведенията са кът. На ъгъла на Ботев и Стамболийски има паметна плоча на Коста Шопов, който е капитан на отбора. Оттам разбрах горния факт. Мисля, че той беше втори в спортист на годината предната година, макар че класацията не е била официална. Първата официална е по-късно и я печели Ваня Войнова - 1958 г.

  • @rosenpanayotov4972
    @rosenpanayotov4972 Рік тому

    "...Предупрежденията не носят търсения ефект и в един момент той се оказва подгонен и от двете страни, в резултат на което бяга в ... Сърбия, където остава продължително време на сръбска служба. В даден момент се отмята и от нея и се явява при Кантакузин с 300 конника и около 5000 пешака българи и сърби, поставайки се на неговите услуги. Последният не се поколебава, казва "добре дошли" на опитния главорез и хората му, и му "нареди да опустошава градовете, които не бяха минали на страната на императора". Така Момчил се включва в гражданската война във Византия на страната на Кантакузин. Прочее, когато Момчил се явява пред Кантакузин и целува ръката му, сцената се наблюдава внимателно от емира на Смирна Омур, който е основен съюзник на Кантакузин в битките срещу регентството в Константинопол. Несъмнено патриотичната Момчилова душа в този момент се е разкъсвала от горест и унижение ... А то безспорно станало още по-пълно буквално мигове по-късно. Поетът Енвери ни разказва, че в качеството си на ново попълнение в Кантакузиновите редици Момчил е зачислен към контингента на Омур, който дори го преоблякъл в турски дрехи ... Родната историография се опита да омаловажи това сведение на Енвери, настоявайки (явно смятайки го за по-малко унизително от дистанцията на времето), че все пак Момчил станал верен слуга на Кантакузин, а не на Омур. И въпреки това, тъй като знаем добре и по-сетнешният развой на събитията, нямаше как един В. Гюзелев все пак да не признае, че "Момчил е влязъл в тесни връзки и съюз не само с Йоан Кантакузин, но и със смирненския емир Омур". Срещата с Кантакузин и Омур е през есента на 1343 г. И Йоан Кантакузин, и Никифор Григора мълчат за Момчил в следващите няколко месеца, макар активните военни действия в Беломорска Тракия да продължават. Изглежда Енвери открехва завесата и ни позволява да узнаем с какво точно се занимава Момчил през това време: заедно с Омур и неговите турци той превзема Комотини и вероятно Грацианопол. Благодарение неколкомесечните съвместни действия на Омур и Момчил позициите на Кантакузин във войната силно укрепват. Константинопол отговаря с дипломатически совалки. Правят се отстъпки на Иван Александър, който наблюдава ситуацията отстрани. Подкупват се офицери на Омур, които възбуждат недоволство сред войската заради дългия престой в Тракия. Към столицата му Смирна напредват западни кораби и той решава да се оттегли. Константинопол печели благоразположението на Стефан Душан, обезпечава съюз дори с Венеция и в крайна сметка се свързва и с Момчил. Последният няма никакъв проблем с това да смени страните за пореден път. Нещо повече - докато всички останали или дремят, или се отличават с вяли действия срещу Кантакузин, без да му причинят някаква реална щета, Момчил се нахвърля срещу него със същата страст, с която доскоро се е бил рамо до рамо с него и Омур. Оказва се след немного време, че единственият реален противник на Кантакузин - въпреки внушителната на книга коалиция срещу него - е Момчил. Последният се възползва и от практическата импотентност на отсрещната страна, слагайки ръка и върху Ксанти и още няколко крепости в Беломорска Тракия през есента на 1344 г. Това състояние на нещата ще се запази точно няколко месеца, но то е достатъчно, за да бъде изваян от нашата медиевистика образа на "Повелителя и Освободителя на Родопите - Момчил". Идната пролет Омур отново дебаркира в Тракия и с Кантакузин тръгват на саморазправа с Момчил. В този момент се случва нещо изключително интересно - онези, на които той дарил свободата, онези, които копнеели за неговата мъдра и справедлива власт, онези зад крепостните стени на твърдината му Перитерион затворили вратите на града и се наредили по крепостните стени, за да наблюдават зрелището в равнината. За чест на Момчил трябва да се каже, че се бил до край и че намерил смъртта си на бойното поле. Кантакузин пролива сълза - заради Момчил и заради всички онези, намерили безсмислено смъртта си в това клане. Пак той дава и най-справедливата оценка за него: "Момчил за кратко време достигна цветущо положение и изглеждаше, че се е издигнал до голяма слава, но бързо залезе и пропадна". И наистина - историята на Византия, историята на балканските държави познава стотици опортюнисти като Момчил, които опитват да ловят риба в мътна вода. Те нямат род и родина, нямат принципи, а само лични цели, за постигането на които разчитат на личната си харизма и умения. Момчил не е от най-неуспешните, но е твърде далеч и от успешните. Днешният му образ се дължи най-вече (както научаваме и от БНТ) на изградения му у нас образ на "борец срещу османското нашествие". Това, разбира се, е пълен нонсенс, тъй като през по-голямата част от кратката си кариера Момчил се бие рамо до рамо с турците на Омур, а е още по-голям нонсенс по причина на това, че турците на Омур - които в крайна сметка и го ликвидират - са толкова османци, колкото са османци и Стефан Душан или Янош Хуниади. " Ч. Кирилов, СУ

  • @rosenpanayotov4972
    @rosenpanayotov4972 Рік тому

    "И все пак - тъй като дяволът е в детайлите - кой е Момчил и с какво се е занимавал той? Веднага ще разберем, но преди това няколко думи за сцената, на която се е подвизавал нашият актьор: той стъпва на нея в разгара на гражданска война във Византия, която се разиграва в земите най-вече на днешна Северна Гърция, и в която участие вземат две византийски враждуващи страни, наред с тях Сърбия и България, които естествено се стремят да се възползват максимално от ситуацията, някои малоазийски турски бейлици и дори западносредиземноморски политически и търговски сили. Днешна България дължи познанията си относно Момчил основно на един очевидец, който си е имал достатъчно вземане-даване с него (Йоан Кантакузин), на един византийски интелектуалец, съвременник на събитията (Никифор Григора) и на един османски поет, писал около век подир това (Енвери). На практика обаче образът му бе изграден от модерната медиевистика, която го героизира, вложи в ума му мотиви и чувства, каквито никога не е имал, а негативното в образа и поведението му не премълча, но обвини за него калпавото някогашно общество. Така Момчил - подобно на Ивайло - бе превърнат едновременно в национален и социален герой. Момчил е "по род мизиец", т. е. българин, по категоричното свидетелство на Кантакузин. Роден е в "пограничните области на патрибалите (сърбите - бел. м.) и мизите", според Никифор Григора, т. е. вероятно някъде в централните или югозападните части на полуострова. В ранните си години грабил, колил и бесил пътниците по пътищата в България, но в даден момент прекратява временно тези си занимания и отива във Византия, където става стратиот, т. е. държавата му дава доходите от парче земя, в замяна на които той полага военна служба. В качеството си на убеден патриот, макар и на византийска служба, той отново подхваща старата песен и се занимава основно с това да безчинства над съплеменниците си: "винаги с удоволствие плячкосваше и опустошаваше много Мизия", разказва ни Кантакузин. Това, естествено, води до дипломатически скандал - в пограничните области на Византия и България един де факто византийски прониар напада български земи и българско население. В резултат на това популярността му там расте ли, расте: Момчил "стана омразен на мизите заради грабежите"...

  • @pistonssssss
    @pistonssssss Рік тому

    Много добър каст. Специално поздравявам домакина за адекватните въпроси и насоки по темата!

  • @teodoravb
    @teodoravb 2 роки тому

    Супер интересно, благодаря

  • @angelostriandos6659
    @angelostriandos6659 2 роки тому

    Не е изследван от медицинска гледна точка, но психическите отклонения от войната са изследвани и от древните гърци, особено философите, които са служили в армиите на полисите.

  • @nope817
    @nope817 2 роки тому

    Супер е! Само едно предложение, доста се говори с територии, фронтове, части от земи, координати итн. Няма да е лошо да се показват някакви карти докато се говори.

  • @vassilpeev648
    @vassilpeev648 2 роки тому

    Благодаря за стрийма, беше интересно и сравнително балансирано (което си е рядкост по нашите ширини).

  • @Stamenbelchev
    @Stamenbelchev 2 роки тому

    Уау! Стоянов изрече табу! Анатема! ШОК! "Заради това, което се случва след ВСВ, ние имаме навика напълно да демонизираме лявото...". Some people better listen... carefully!