World Lit Lab
World Lit Lab
  • 12
  • 12 700
Галин Тиханов. Дискурсът за световната литература: генеалогия и съвременни употреби
В десетия епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме един разговор с проф. Галин Тиханов за генеалогията и съвременните упореби на дискура за световната литература. Разговорът в акценти:
1. От "Тълкувания" до Британската академия - от 00:00 до 18:47
2. Генезисът на дискурса за световна литература - от 18:47 до 39:58
3. Какво се случва в XXI век? - от 39:58 до 49:55
4. Понятието "циркулация" и пространствените метафори в съвременния дискурс за световната литература - от 49:55 до 1:10:05
С подкрепата на Столична община
Переглядів: 2 559

Відео

Георги Господинов: За убежищата на литературата
Переглядів 7353 роки тому
В деветия епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме един разговор с писателя Георги Господинов, в който си говорим за паметта, личния разказ и световната литература. С подкрепата на Столична община. Монтаж: Йоанна Нейкова
Дарин Тенев: Епигенетика на световната литература
Переглядів 5853 роки тому
В осмия епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме един разговор с доц. Дарин Тенев за епигенетичния модел на световната литературатура. Може да видите епизода в акценти: 1. Въведение - един теоретичен поглед към понятието за световна литература днес: от 00:00 до 3:01 2. Има ли едно понятие за световна литература: от 3:01 до 4:43 3. Какви са минималните условия, за да може да се говори...
Еразъм Ротердамски - "Бързай бавно"
Переглядів 1,9 тис.3 роки тому
Във втори епизод от поредицата Res publica litteraria ви представяме откъс от есето на Еразъм Ротердамски "Бързай бавно" в превод на Богдана Паскалева. Четенето е с участието на Леонид Йовчев, а целият текст на есето предстои да излезе в брой 21 на сп. "Пирон". С подкрепата на Столична община. сп. "Пирон": piron.culturecenter-su.org/ монтаж: Франческа Земярска музика: wayab Spotify: open.spotif...
Димитър Божков: Бенямин и Улф живот и смърт в смутни времена
Переглядів 4603 роки тому
В седмия епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме един разговор с д-р Димитър Божков върху въпроса за голия живот и смъртта като избор при В. Бенямин и В. Улф. Можете да проследите видеото в акценти: 1. Живот и смърт в смутни времена: от 00:00 до 4:52 2. Шокът от настоящето на войната: от 4:52 до 6:56 3. Претворяване на усещането за катастрофа в един особен тип надежда за спасение: о...
Александър Кьосев. "Чевенгур" и пределът на утопията
Переглядів 8663 роки тому
В шестия епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме един разговор с проф. Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов. Можете да проследите видеото в акценти: 1. Въведение: 1:00 2. За егодокумента: 04:04 3. Платоноведение: 07:30​ 4. Прекомерен интертекстуализъм: 20:18 5. Философските редукции на Чевенгур: 28:17 6. Деполитизацията на Платонов: 30:09 7. Позициите на четене: 36:19 ...
Ангел Ангелов. Три теми от "Декамерон" на Джовани Бокачо: мода, идеал за красота; религиозност
Переглядів 7413 роки тому
В петия епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме един разговор с проф. Ангел Ангелов за "Декамерон" на Джовани Бокачо. Можете да проследите видеото в акценти: 1. Въведение - Три теми от “Декамерон” на Джовани Бокачо: мода, идеал за красота; религиозност: от 00:46 до 2:54 2. За подхода на историческо контекстуализиране: от 2:54 до 6:11 3. Има ли значение, че Бокачо е съвременник на чу...
Цветан Стоянов: световната литература - големият разговор на човечеството
Переглядів 8594 роки тому
В четвърти епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме разговор около фигурата на Цветан Стоянов и неговото наследство. Можете да проследите видеото в акценти: 1. Цветан Стоянов - гений на разговора: от 1:16 до 4:33 2. Цветан Стоянов и въпросът за приемствеността: от 4:33 до 10:28 - "За хубавите разговори": от 5:40 до 8:30 - "За хубавите разговори" - един особен манифест на 80-те - от 8...
За хубавите разговори - Цветан Стоянов
Переглядів 6404 роки тому
В първия епизод от поредицата "Res Publica Litteraria" ви представяме есето на Цветан Стоянов "За хубавите разговори". Поредицата „Res Publica Litteraria“ е серия от видеа, в които щрихираме кратки портрети на разноредови автори, част от мрежата на световната литература, и изчитаме кратки, но знакови техни текстове. "За хубавите разговори" може да бъде прочетен тук: litclub.bg/library/kritika/s...
Амелия Личева. Световен ли е Нобел?
Переглядів 1 тис.4 роки тому
В третия епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме Амелия Личева и нейната книга "Световен ли е Нобел?". Разговорът в акценти: 1. Понятието "световна литература": от 3:17 до 5:40 2. Понятието "световна литература" днес: от 5:40 до 8:53 3. Литературната теория и световната литература: от 8:53 до 12:22 4. Въпросът за преводимостта и непреводимостта: от 12:22 до 24:17 5. Близкото четене ...
Камелия Спасова: Ерих Ауербах - Библиотекар без библиотека
Переглядів 1,1 тис.4 роки тому
Във втория епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме разговор върху Ерих Ауербах, неговата прочута книга "Мимезис" и статията му "Филологията на световната литература". Можете да проследите видеото в акценти: 1. Ауербах и неговата биографична история: от 3:33 до 11:43 мин. 2. Писането на "Мимезис": от 11:43 до 13:55 мин. 3. Ауербах и Бенямин: от 13:55 до 16:31 мин. 4. Изганието като о...
Богдана Паскалева: Лоренцо де Медичи
Переглядів 1,2 тис.4 роки тому
В първи епизод от поредицата "Festina Lente" ви представяме разговор върху фигурата на Лоренцо де Медичи в една недотам позната светлина: Лоренцо Великолепния като творец. Повод за това е преводът на сонетите на Лоренцо де Медичи от Богдана Паскалева. Лоренцо де Медичи, В търсене на слънцето, София: ИК "Гутенберг", 2019. В епизода участват: д-р Богдана Паскалева проф. Миглена Николчина д-р Каме...

КОМЕНТАРІ

  • @kokolino956
    @kokolino956 2 місяці тому

    ❤ Страхотна беседа! Благодаря!

  • @СветославаТонева
    @СветославаТонева 10 місяців тому

    Жалко, че спряхте да качвати видеа! Бяха много полезни!

  • @Askrom1
    @Askrom1 Рік тому

    Трябваше да прочетете част от 4 глава на Естесвен роман, онази част с обяснението за голямата любов и да го дискутирате задълбочено. Това щеше да е интересно.

  • @СтраницаПлиска
    @СтраницаПлиска 2 роки тому

    5 факта за Александър Кьосев („културолог“, неокомунист, македонист): 1️⃣ Александър Динов Кьосев по произход е от Дойран. Неговият баща е братовчед на изтъкнатия комунист, македонист и заместник-главен редактор на „Работническо дело“ Дино Кьосев. През 1932 г. Дино Кьосев е един от първите, които поставят въпроса за признаването на отделна македонска нация. През 1933 г. емигрира в СССР и изнася доклади пред Коминтерна за необходимостта от признаването на отделна македонска нация. След разрива между Сталин и Тито признава, че понятието „македонски народ“ няма етнически смисъл и отхвърля съществуването на македонска нация преди създаването на югославската федерация. 2️⃣ Александър Кьосев е член на управителния съвет на фондация „Отворено общество“ София (на Джордж Сорос) от 1998 до 2001 г. 3️⃣ През януари 2018 година с писмо до Народното събрание Александър Кьосев настоява без отлагане да се ратифицира „Истанбулската конвенция“. 4️⃣ През 2021 г. по време на виртуална дискусия „Идентичност и интерпретации. Какво е постижимо в диалога между София и Скопие“ Александър Кьосев с комунистическо, интернационално опиянение набляга върху… „мултиперспективния идеал“ и „мултиперспективното четене на историята“. По-важна била за него „прекъснатостта от приемствеността“ при този прочит. Кьосев имал „македонско потекло“, но страшно много се дразнел, когато чуел думите „българщина“ и „корени“. Единствено правилен и истински бил „мултиподходът“ към историята, който той бил наследил от „македонското си потекло“. 5️⃣ През 2022 г. Кьосев дори отрича българския характер на официалната писмена норма в Република Северна Македония. #АлександърКьосев #македонисти #комунисти

    • @Askrom1
      @Askrom1 Рік тому

      Да, много интересно. Благодаря ви за информацията. Александър Кьосев е известно име, но добре е да се провери и споделеното от вас. Между другото интересно е, че ние двамата с вас май сме единствените коментатори в този канал, който съществува от близо три години и кани такива титани на словото като Кьосев и Г. Господинов. Може би българинът доведен до вегетативно състояние от адептите на новите ценности не се интересува от висока литература, а може обяснението да е и другаде. Кой знае.

  • @НаталияЙоакимова

    99999999999и. { оооооо¥оцоиь{ивося Оооо лък и ти хкллллшш8чигух3у5 7иллкхй

  • @Tuturutka
    @Tuturutka 3 роки тому

    Може ли някой да ми обясни кой и защо промотира така усилено този бездарен драскач...???!!!

  • @СилваМаринова
    @СилваМаринова 4 роки тому

    ❤️❤️❤️

  • @MultiLaughingMan
    @MultiLaughingMan 4 роки тому

    Интересна дискусия. Хубави знания се трупат като например кой (и защо) се страхува от световната литература. Любопитно е че в третия епизод стана дума точно какво е световна литература - slow-burning момент (наистина не знам български еквивалент на този израз). Би трябвало и световна и местна литератури и литературознания се допълват. Сещам се за философите от традиционналистката школа - били убедени че има една универсална велика мъдрост, стаена в недрата на няколко религии - едно универсално откровение. Това важи сигурно и за други сфери на човешкото битие, предполагам. Интересно ми стана разграничението между преводима и непреводима литература. В един съвършен свят всички би трябвало да се разберем и да мислим другия. Един американски студент беше писал есета върху Бахтин и неговия кръг. Възхитил се беше как тези хора отиват отвъд отделинет сфери на религия, литература и прочее и бе открил голямата сфера на културата. Този студент мечтаеше за следващата стъпка - отвъд Бахтин, отвъд културите да има транскултурен момент - един супер-организъм, с дух във вените си. Интересен ми стана моментът с тематичността - разбирам опасенията, но няма ли и друго обяснение? Не е ли възможно тези въпроси да вълнуват хората сега навсякъде и някои писатели просто да искат да покажат своите отговори? За политическия момент - предполагам където има "световен" винаги ще има политически момент. Неминуемо е - но сякаш много хора приемат че този белег покрива цялото тяло, което не е реалистично, поне според мен. Като цяло ми харесаха и въпросит, които се поставяха и някои съпътстващи разяснения, които се появяваха отстрани. Не знам с каква техника е записвано видеото, но по едно време се наложи да изляза навън и пуснах видеото през слушалки и теелфон. Чуваше се доста добре. Кой знае - може и само аудиофайл да се пусне като подкаст - може да достигне до повече хора така.