Відео

Навремето това стихотворение го учехме наизуст, а като го рецитирахме ни учеха освен всичко да е и изразително !

Велик народ! Велик поет, велик артист! Поклон пред паметта им: опълченци, поети и артисти, поклон пред българския народ! И от американското иго ще се освободим, няма да се затрием!

❤❤❤

Брутално ❤

България над всичко! ДА живее България!! И днес йощ Балканът щом буря захвaща,спомня тоз ден славен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек, от урва на урва и от век на век !! Велико ! Уникално!! Незабравимо!! БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРЕБЪДЕ ВО ВЕКИ ВЕКОВ!

Лучше бы рассказал, как братушки водой на шипке торговали. Туркам, правда, подороже, русским-подешевле. В 60-х болгар на стройке Архангельского ЦБК любил за бутылочкой "Варны" поведать, как прадед заработал на дом в селе под шипкой. На осле водичку возил. Герои.

Българският войник е храбър, издръжлив и търпелив, затова е непобедим! Слава на героите! Бое е с тях! България е велика наша родина!

Най-великият! Няма аналог неговото изпълнение! ПОКЛОН!

Прекрасно,ненадминато и до днес изпълнение на това знаково за всеки българин, стихотворение на дядо Вазов!

Велик и неповторим. Тея педалчета след това ми звучат като пресипнали еврогейци. Щото са лапали лайна ор съдържимото на бае пън от памперса.

Ненадминат,разтърсващ! Аплодисменти! Поклон!

ВЕЛИК

ГРАНДИОЗНО ,ВЕЛИКО И НЕПОВТОРИМО ИСПЪЛНЕНИЕ ОТ ДАРОВИТИЯ И НЕЗАБРАВИМ КОНСТАНТИН КИСИМОВ !БЛАГОДАРЯ И ПОКЛОН 🙏🙏🙏

Поднасям това стихотворрение на младите поколения, за да знаят и да помнят, да почитат паметта на загиналите за нашата свобода и да се гордет, че са българи!

Уникални творба, изпълнение и Българско опълчение! Имаме нужда да бъде въздигнат Българския Дух! Светла памет на Кисимов и всички загинали за свободата на България!

Велико!

Най-прекрасното изпълнение на "Опълченците на Шипка"! Велик актьор. Слава на Русия-нашата освободителка и на руските смели воини! Слава на смелите наши опълченци! Слава на България и на българския род!

Няма друг! Поклон! Моите деца знаят и ще помнят. Ще бранят Родината? Напред България! Знаем как да оцеляваме! Няма да ни продадат!

Изключително изпълнение -най -въздействащо.....ПОКЛОН...

Но ний Знаем

Дъщеря ми беше на 5 г., когато я научих.

Великият! Константин Кисимов! Няма друг! Моите деца знаят , рецитрат , помнете, не го забравяйте, обичайте го, Той обичаше България!

Възхитително изпълнение!

Great video. But a little question. The diaphragm of the the one I bought is clean, but stuck wide open. Is that a common problem and can I fix it easily without a full reassembling or is it best to disassemble and reassemble?

Кьде го този Бьлгарин, днес?

BRAVO!!!

Ние,хората на тази земя,които живеем в този отрязък на времето,бързащи,минавайки един покрай друг без да се виждаме и усещаме,вглъбени в личните си,дребнички проблеми,устремени напред в жадната си надпревара за блага,слава и богатства,спомняме ли си често за тези,живели преди нас.Даваме ли си сметка,че нашият живот,нашето . добруване и настояще се дължи на техният

Велико стихотворение,поклон пред Кисимов

Незабравимо изпълнение ! Винаги , когато си помисля за тази велика ода , в съзнанието ми е гласът на вечния Константин Кисимов. Вечна памет !

Уникално, 🙏благодаря Ви!

личи си че родителите му са родени през турското робство

Не сьм чувала до сега такова внушително изпьлнение. Благодаря. Достойно за 3ти МАРТ.

❤️❤️🇧🇬❤️❤️❤️✌️😃👍🥰🥰🥰💥💥💥💯

БлАгодарим за свободата на България и руските братя

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век

Thanks! Btw I suggest nitrile gloves for this kind of job. The ones you are having are perfect for shoveling snow.

Thanks this is really helpful, but is it possible that there are some different versions ot the diaphragm? I noticed when you put the whole thing together the plastic part sits flush with the metal housing but mine housing has a gap with a few notches where the aperture blade pins are. Mine is loose and getting stuck around f5.6, i dont know if im doing something wrong or the parts are worn, can i send you some pictures of my housing somewhere? That would really hepl me thanks

Поклон!

Поклон! Да живее България!🇧🇬

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!

02:06

Настръхнах. Разплаках се. Да живей България. Поклон, братушки.

Ето това изпълнение трябваше да чуем на 3 март !

Слушала съм го на живо и въздействието е впечатляващо! Велик актьор и ненадминат декламатор! Това изкуство остава забравено в новия век.

На този ден, трети март, няма нещо по-добро от това да чуя велик български актьор да рецитира такава велика ода!

Велик!

I have one as well could get a 3x background reading 2 feet away.

Thank you my brawer

от урва на урва и от век на век! при тия слива велики сълзите муи рукват.......... пазете българското, то е от бога! без нас няма да я има цивилизацията! така ми каза Ванга!

ама нали не е имало насилие, а любов турска? е що иде да каже това стихотворение? а еничарското клане? а батак? ма нали това не е било? или е? кому да вярвам? не веднъж съм чувал думата: гяур! ама май съм чул неказаното! те са ни братя!, зер сестрите ни изнасилваха! братя ли са ни тия? не знам!-аз съм един прост гяурин!