Відео

великите БТР за винаги❤

/ Далече / Там в далечния простор, отправил своя жаден взор, ти чакаш неизбежността. Градиш решетки от звезди, от илюзии и от мечти - спасение от лудостта. И сякаш във старинен дом самотен орхидеен гном захлопва пътната врата. Изпиваш в сетния бокал една нестихваща печал и те изпълва самота. Припев: Няма в тази безнадеждност топлина, любов и нежност. Няма обич, слънце и цветя. Само мислите сурови ти тежат като окови и пронизват безутешно паметта. А всичко тръгна от салон с дъх на стар одеколон. Тя го гледаше без свян. Зад цигарения дим, жаден и неутолим, той потръпна поласкан. И сякаш танцът пожелан беше като сбъднат блян в този страстен океан. Неусетно замечтан влезе в нейния капан като в сладостен роман. Но защо тя не поглежда с топлина, любов и нежност и нима тъй бързо всичко отлетя? Щом като страстта отмина сякаш слънцето изстина и до болка го прониза пустота. И днес в далечния простор, отправил своя жаден взор ти чакаш неизвестността. Градиш решетки от звезди, от илюзии и от мечти - надежда в неизбежността.

/ Безкрайна гара / Пътува още влакът на мечтата, но ти мълчиш като затворен в клетка, а в слепоочията колелата прескачат като в руската рулетка. От огледалото те гледат във очите приятели, погълнати в хазарта. За твойто място и във влакът на мечтите играят със открити кредит карти. Живея на една безкрайна гара, не знам изпращам ли, или посрещам, изпускам своя влак, но си повтарям, че някъде ме чака още нещо, че някъде ме чака още нещо. Във този свят на лъскави простаци за истините вече място няма. Най - лесно ще излъжеш съвестта си измамници излъжеш ли с измама. Живееш чужд живот като на халост, надеждите са станали метреси и питаш влаковото огледало: "- Къде е другият?", а ти къде си? Живея на една безкрайна гара, не знам изпращам ли, или посрещам, изпускам своя влак, но си повтарям, че някъде ме чака още нещо, че някъде ме чака още нещо. Последната любов ме чака още в една последна и безкрайна вечер и аз вървя през свойте дни и нощи докрай към нея, нереално вечна, към нея, нереално вечна. Живея на една безкрайна гара, живея на една безкрайна гара, умирам на една безкрайна гара, изгарям на една безкрайна гара. Живея на една безкрайна гара. Живея на една безкрайна гара!

ПОКЛОН!!!!

Любовта винаги побеждава злото тя е вечност . Трудно е да си добър и лесно да си лош😊

❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤

/ Песен за Щурците / Макар суров да е за песни климата и в студ да зъзнат сивите врабци, ний пеем, пеем, ние пеем и през зимата, при все, че се наричаме Щурци, при все, че се наричаме Щурци. Известна е на всички тази басня, "Щурец и мравка" се нарича тя. Поуката от баснята е ясна, но таз поука вече остаря, но таз поука вече остаря. Ееееее... Ееееее... На тази приказка за баба Мравка и за щурецът, бедният щурец ний правиме, ние правиме една поправка: Певецът си е винаги певец, певецът си е винаги певец. Певецът си е винаги певец, певецът си е винаги певец. Щурецът си е винаги щурец, щурецът си е винаги щурец!

❤❤❤

И ние ,никога няма да те забравим!!!!!

Светло препускане, Кириле! Светъл ти път, коннико ! Ще ни пееш от небето, докато дойдем пак при теб !

Кирли Маричков е сътворил Шедьовър!!!

Не трябва да съжаляваме,че той си отиде от нас,защото ни остави съкровище от музика.Но сме длъжни да помолим Господ,да му прости прегрешенията,и да му отреди място в Царството Небесно.Нека душата му намери покой.

/ Зодия Щурец / Много неща вече видях. Срещи и раздели - колко преживях... Ден подир ден, час подир час - търсех да открия първото си аз. Много неща казват за мен. Бил съм неуморен. Бил към уморен. Млад и богат. Стар и чудат. Чувал съм какво ли не на този свят. Припев: Истини. Лъжи. Радост и сълзи. Всичко се събира. И всичко се дели. Но когато позвъни последният звънец, искам да си спомняте за мен - Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. Много неща сам разпилях. Хвърлях ги по пътя, който извървях. Шепа трохи. Шепа мечти. Те са зад гърба ми - моите следи. Ден подир ден, час подир час, търся да открия първото си аз. Ден подир ден - кръстът тежи. Моят е да будя заспалите души... Припев: Сам се победих и себе си открих. Вече съм разбрал, че до сетния си миг, за заспалите души - аз ще съм звънец. Моята китара пак звъни - Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец. (Зодия Щурец) Зодия Щурец.

Песен , която просто те кара да я запееш... Малко хора могат това!

Да почива в мир Маричков.

Много приятно❤

Беше хубаво певец ще ми липсваш много🤍🕊️

Най-смислената БГ песен FOR EVER!

Велики и Великолепни!💞💞💞💞💞

Големите никога не се забравят. Поклон

Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен! О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега и аз мога да ви кажа. Във спор със свойта млада памет един връстник на всяка младост, съвременен объркан Хамлет пресича сред нощта площада. О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още. Сред булевардите се вглежда във непознатия прозорец. Там будна е една надежда, там някой днес ще му отвори. Къде момче, сега отиваш и наш`те сънища тревожиш? Дали все още Хамлет жив е - средновековно невъзможен?... О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво не мога да ви кажа? Все още сам е Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке, той чака своя знак все още. Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде - средновековно невъзможен...

Шедьовър!!! Валди и Мишо Белчев - невероятна смес от интелект и чувство!!!

Това парче ми е най-неговото! Винаги, дори като дете, залепено за радио-точката, съм бил сигурен колко е искрен тук и верен на себе си! Великият Щурец е написал текста, музиката и всичко в този шедьовър...

Честит рожден ден!💙💥🌹🌱💎

👍🤘✌️👋🇧🇬

Как ги обичам тези пичове!!! Обичам ги!!!

❤😊❤❤😊❤😊❤😊❤😊😊❤😊❤❤😊😊❤😊❤😊❤😊❤❤😊😊❤❤😊😊❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤

Обожавам тази прекрасна песен!❤

Уникална песен !!!!!!

/ Стълбата / Безкрайна стълба от съдби и хора. По нея всеки тича без умора. (Тича) Затичваш се и ти по стъпалата, за да се включиш бързо във играта. (Тичай) Височина започваш да набираш ти, отваряш до сега заключени врати, догонваш, спъваш този с крак, изместваш онзи с лакти и с уста. Мениш приятелите като дрехи, с етажи мериш своите успехи. (Браво) Все още тичаш като луд нагоре, забравил хора, време и умора. Височина все още гониш лудо ти. Отвори толкова заключени врати, догони, спъна този с крак измести онзи с лакти и с уста. Раменете ти лежат. (Дълъг път) И спомените ти тежат. Нека спомените спят, аз вървя по този път. Напред, напред, напред, напред! Височина все-още гониш лудо ти, отваряш толкова заключени врати. Догонваш, спъваш някой с крак. Прегазваш друг и продължаваш пак! Мениш приятелите като дрехи. С етажи мериш своите успехи. По този бяг намираш пак утеха ти. И още тичаш като луд нагоре, забравил време и умора, да бъдеш пръв, че пак си втори ти! Раменете ти лежат. (Дълъг път) Спомените ти тежат. Нека спомените спят. Аз вървя по този път напред, напред, напред, напред... Дълъг път, дълъг път, а-ааа а-ааа а-ааа...! Аз вървя по този път напред, напред, напред...!

Почивай в мир , благодарим ти за всичко хубаво,което ни даде............. безсмьртие.....това е което постигна..... благодарим....................

/ Малкият мъж / Ти си един смешен малък мъж. Всичко при теб малко е за нас - малко легло в малката ти стая, с малко колело бродиш из града. Всички деца с теб си играят. Ти си добър, тъжен, малък мъж. Да бе успял поне веднъж да станеш ти като другите. Bridge: Докога ще съм такъв? Аз последният съм пак. Но така не съм ли пръв малък мъж - голям хлапак?... Е-е-е-ей... Но днес е сам малкият прозорец, сякаш е ням малкият квартал. Няма го там малкият човек. Всички деца питат - Bridge: За добрия малък мъж. За последния хлапак. И разбрахме изведнъж, че големи сме все пак. Уо-о-о... "- Няма да плачеш. Той е заминал в една много малка страна, където всичко е малко, но много смешно. И когато се върне ще ти разкаже страшно весели истории. А дотогава трябва да слушаш, за да пораснеш и да станеш голям като мен, нали? Да ти разкажа ли една голя-а-ама приказка? Искаш ли!? - Да искам! Разкажи! - Добре, слушай сега! И така... Имало едно време..."

/ Еньовден / Грее месечина още посред нощи, полунощи и под всяка дълга стряха първите петли пропяха: Ку-ку-кукуриго. Бай, бай, бабо, ле! Пее, плаче нощно пиле. (Бай, бай, бабо, ле) Търся аз омайно биле. (Бай, бай, бабо, ле) Бродницата дългокоса тази нощ да омагьосам. Ку-ку-кукуриго. Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Месец по небето ходи, бродницата сред нива броди. Жито кити на косата и се къпе във росата. Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Бай, бай, бабо, ле! Пукнали, та се треснали! Грее месечина още посред нощи, полунощи и под всяка дълга стряха вторите петли пропяха: Бай-бай, бай-бай, бабо, ле! Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Бай, бай, бабо, ле! Като че ли трети петли пеят - нека онемеят! Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! И четвъртите пропяха там, под непозната стряха. Бай, бай, бабо, ле! Уроки са ме хванали! Бродницата дългокоса взе, че мен ме омагьоса. Бай, бай, бабо, ле! Сиви очи - куршумени! Бай, бай, бабо, ле! Черни очи - черешови! Бай, бай, бабо, ле! Лоши очи - таласъмени!

/ От ден на ден / От ден на ден, по-трудно е да съм като преди: много искрен и усмихнат с теб. С тук-там бели коси, с поглед, който скита сам, насам-натам, без дом. Пътник без влак и без билет, странник без име и адрес, иначе казано човек. От ден на ден, по-трудно е със теб. Кога успя тъй далече да избягаш ти? С тук-там бели коси, с поглед, който скита сам, насам-натам, без дом. (Насам, натам) Пътник без влак и без билет, (И без билет) странник без име и адрес. (И без адрес) Иначе казано човек. В някой град и в някой час навярно ти като в приказките чакаш своя принц. Търсиш нещо тайнствено и по цели нощи не спиш. Само стъпки на случаен минувач връщат в стаята ти пак реалността. Спомняш си, че чакаш мен и разтваряш всички врати. С тук-там бели коси, с поглед, който скита сам, насам-натам, без дом. (Насам, натам) Пътник без влак и без билет, (И без билет) странник без име и адрес. (И без адрес) Иначе казано човек. Ти ли сбърка, аз ли сбърках, че сега двама с теб стоим със гръб към любовта? Казваме си: "Лека нощ!" Тръгваме в различни страни. Искам само да съм оня минувач, от шума, на който няма да заспиш. И навярно този път ще заключиш всички врати.

/ Пред парадния вход / Неполучил за някакъв празник покана осени ме в момента идея: пред парадния вход този ден да застана, за да видя какво е без нея. И преминаха доста познати край мене, устремени с коли към банкета. А повдигнал яката под тихо ръмене, аз подложих се сам на анкета: Че без приеми можех, това беше ясно, но дали бих могъл без колата? Да, могъл бих. И също бих могъл прекрасно и без толкоз висока заплата. Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех, можех също без третата стая. Как могъл бих без слава, се малко тревожех, но реших, че и туй ще изтрая. Но реших, че и туй ще изтрая! Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех, можех също без третата стая. Как могъл бих без слава, се малко тревожех, но реших, че и туй ще изтрая. Но реших, че и туй ще изтрая! И така под дъжда аз си тръгнах обратно край вратарската фигура строга и вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога. И вървях, и ми беше ужасно приятно, че без толкова работи мога.

/ Очакване / Ти си най-щастливото момиче. Знам, че всички те обичат, може би дори и аз. В мрака, като паметник те чакам. Неподвижен и угрижен - паметник на любовта. Припев: Дали така е - всяка любов ни прави беззащитни и навярно също малко по-добри. Но все пак, нали и смешни дори ни прави тя по-добри. Ето, със цветя в ръката бавно някой друг се приближава - мой колега по тъга. Припев:... Може би ти също, момиче мое, утре ще се връщаш сама с тъгата. Може би ти утре ще срещнеш мен във мрака. Вярвай, вярвай, чакам те аз. Вярвай във мен само - ще те открия. Ето - вървят двама. Дали това сме ние? Зная, не сме ние, мечтата наша само сякаш в мене в миг оживя... На-на-на-на-на-а...

/ Ти и аз / Често към теб гледах небрежно, в твоите очи нямаше много нежност. Може би с теб бяхме различни, много далеч, за нас като сън е всичко. Но си спомням: Малко тъжна и смешна беше тази любов, но във всяка минута и час (всяка минута и час). Ту небрежни, ту нежни, но такъв е животът се обичахме ти и аз. Само аз ти пея На-на-на-на, на-на-на-на На-на-на-на, на-на-на, ти и аз, на-на-на-на, на-на-на-на на-на-на-на, на-на-на, ти и аз. Колко странно, като полюси два се отблъсквахме с теб, но след миг нещо трепваше в нас. И отново и пак, не разбирахме как се докосвахме ти и аз. Ти и аз, ти и аз Ти и аз, ти и аз, о-о Искам да те срещна пак. Вярно, не бях ангел белоснежен, но пък и ти не бе добрата малка фея. Мисля си днес, мое момиче все пак със теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Все пак със теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Все пак със теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Може би с теб, ти и аз се обичахме. На-на-на-на, на-на-на, на-на На-на-на-на, на-на-на, на-на Все пак със теб, ти и аз се обичахме.

/ Момче от групата / Едно ми казва твоят поглед нежен, а друго шепнат твоите устни тихо: "Без теб не мога, без тебе мога." Прилича всичко на игра. Разбирам, че си още малка, но малките разбраха даже "Без теб не мога, без теб не мога!" и хич не ми е до игра. Кой съм аз? Момче от групата с китара в ръка. Кой съм аз? Отгатни ти сама. Кой съм аз? Момче от групата, комуто с любов ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да, да, да, да"! Започна всичко с поглед само, но ще завърши с вечна обич. Без теб не мога, без мен не можеш и този кръг света върти. Без теб не мога, без теб не мога и този кръг света върти. Кой съм аз? Момче от групата с китара в ръка. Кой съм аз? Отгатни ти сама. Кой съм аз? Момче от групата, комуто с любов ще кажеш: "Да"! Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да, да, да, да, да" Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да" Ще кажеш: "Да"

/ Конникът / Кой препуска диво в нощта? Кой ли? Слял се с коня си в безумен устрем сякаш гони краят на света, свил до болка немите си устни. Чуй камшика тънко как свисти! Чуй го! И разсича с ярост тишината, Коннико, какво ли търсиш ти че летиш към края на Земята? Няма да се спре за миг едва. Няма към какво да се завръщаш, устремът е моята съдба, рискът е печалната ми същност. Хората в спокойни нощи спят, йе-е-еа в тихите си сънища завити. Мен ме гони лудият ми път през нощта нагоре към звездите. Хората, не бягам аз от тях. Зная, зная, просто вече нямам време. Нерви, думи, помисли и страх - аз от тях изплетох свойто стреме. И летя към моя хоризонт. И летя през кулите от пясък. Миналото си смених със кон. И за мене изборът е ясен. Аз препускам диво в нощта. Слял се с коня си в безумен устрем, сякаш гоня края на света, свил до болка немите си устни. Хората, не бягам аз от тях. Зная, зная, просто вече нямам време. Нерви, думи, помисли и страх - аз от тях изплетох свойто стреме И летя към моят хоризонт. И летя през кулите от пясък. Миналото си смених със кон. И за мене изборът е ясен. Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Аз препускам диво в нощта Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Аз препускам диво в нощта Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Защо ли, защо ли препускам в нощта? Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Хуу-хуу-хуу

/ Хамлет / Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен! О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега аз мога да ви кажа. Във спор със свойта млада памет един връстник на всяка младост, съвременен объркан Хамлет пресича сред нощта, сред нощта площада. О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още. Сред булевардите се вглежда във непознатия прозорец. Там будна е една надежда, там някой днес ще му отвори. Къде момче, сега отиваш и наш`те сънища тревожиш? Дали все още Хамлет жив е - средновековно невъзможен?... О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво не мога да ви кажа? Все още сам е Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен, по дънки и със тънко яке, той чака своя знак все още. Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде - средновековно невъзможен...

/ Неизживените неща / Днес зная, че на много грешки, които още като млад направих, сега гледам със една насмешка - дори някои от тях поправих. Но винаги ще съжалявам за това, че време П Р О П И Л Я Х... Днес зная, че на много срещи във много кафенета и квартири, сега не бих отишъл вече - знам там любов не ще открия. Но винаги ще съжалявам за това, че обич Р А З П И Л Я Х... Колко ли години, ще трябва да отминат, за да повярвам във това? Днес ще се срещнем пак със разпилените неща. Днес зная, че това е нещо, което също ми е много нужно. За да остане в мен една надежда, с която всяка сутрин да се будя - надеждата, че ще се срещна със неизживените неща. И колкото години, зад мене да отминат не бих се примирил с това. Днес ще се срещнем пак с неизживените неща. Чакам, чакам. Очакването пак тревожи моя сън. Чакам, чакам. (Очакването е надежда.) Чакам, чакам. Къде са те, неизживените неща? Колкото години, зад мене да отминат не бих се примирил с това. Днес ще се срещнем пак с неизживените неща. Чакам, чакам. Очакването пак тревожи моя сън. Чакам, чакам. (Очакването е надежда.) Чакам, чакам. Къде са те, неизживените неща?

Според мен Най-Значимият Музикант в българската популярна музика в последните 45 години...Невероятен, жив, интересен, достоен, горд! Книгата му седи разтворена пред мен и чета и ми напират сълзи, защото Киро беше важно да е сред нас! Отивай при Боговете, Коннико! Не се обръщай и не съжалявай!

/ Цветелина / На три години само сега си ти, момиче. За всичко татко, мама вечно питаш ти... Сред приказки живееш. Ту плачеш, ту се смееш и гледаш с питащи очи... Играеш с Арлекино, но утре той ще стане момче за Цветелина - щом пораснеш ти! Играй в безгрижно време без болки и проблеми. Светът е приказка за теб... Припев: Ти, Цветелина, ще разкриеш света утре щом станеш голямо момиче! Ти, Цветелина, превърни любовта в истина и красота! Ие-ие... Припев: Ти, Цветелина, ще разкриеш света утре щом станеш голямо момиче! Ти, Цветелина, превърни любовта в истина и красота! Хей! Съвсем не ти е лесно света да разгадаеш, а той е интересен - питай, питай ти! На милион въпроси, повярвай, толкоз просто ще отговориш ти сама!

/ Не умирай / Недокоснат и слънчев, януарският ден носи пак неотлъчна ранна мъка за мен. В най - тревожната зима и най-белия сняг ясно, необяснимо, виждам траурен знак. И жестоката горест с бледи думи теша. Зрее някаква повест в мойта жива душа... Тъмна сянка се спира на студения праг. Черен кон ли умира там на белия сняг?... Няма вече двуколка, няма шеметен бяг. Само черната болка върху белия сняг. Детска мъка извира от далечния мрак... Черен кон не умирай върху белия сняг! Няма вече двуколка, няма шеметен бяг. Само черната болка върху белия сняг. Детска мъка извира от далечния мрак... Черен кон не умирай върху белия сняг! Черен кон не умирай върху белия сняг!

/ Надежда от "Надежда" / Едно момиче нещо ме заглежда. Добре де, позагледах я и аз. - Наричам се Надежда, Надежда от "Надежда", нали ще ме изпратите до нас? - Приятно ми е! - казвам - Аз съм Петър! - Не са ли ви разправяли за мен? За Петър от "Четвърти километър" - грамотен, неосъждан и ерген. Двама крачим по тротоара в тихия град... И до "Надежда", тъмната алея отдавна вече зная наизуст - от ходене по нея престанах да пълнея и ето че приличам на Исус... "Четвърти километър" е далече и, братче, докато се прибереш започва да се съмва, но добре, че не ме е страх да повървя и пеш... Чу ли стъпките по тротоара в тихия град? И плахо я помолих аз накрая да изпращам вместо до дома до спирката оная, после на трамвая, а по-нататък може и сама! Обаче, знаете ли, в тез трамваи пътуват граждани какви ли не! И там Надежда с друг се запозна и ... да беше се сбогувала поне! И в късни нощи другият младеж да ходи до Надежда бил готов! И казват че Надежда за туй го и поглежда със вяра, надежда и любов ... Пък аз до моя весел километър пеша си ходя всеки ден и пак съм братче, Петър, просто Петър грамотен, неосъждан и ... ерген! Пък аз се казвам Кирил, знаете нали, току що тази песничка изсвирил.

/ SOS / Казват, че делфините, били като нас. По-добри дори от хората - от мен и от вас. Волно плували без компас, без паспорт и без атлас. Днес до Варна, утре край Бургас. Имали си свой език и своя съдба. Даже често си помагали, за това - онова. И кръстосвали по света - в дълбините или край брега, с надежда, че ще срещнат любовта. Рефрен: И до този ден щом кораб спре, в средата на едно море. Тръгват те на дълъг път със риска даже да умрат. За тях е все едно дали делфин или човек си ти, щом един живот ще се спаси. SOS, SOS! За тях е все едно дали делфин или човек си ти, щом един живот ще се спаси. SOS, SOS!

/ Рок в минало време / Помня млади бяхме, рок като запяхме - той пък бе нарочен, че е танц порочен! Може би, защото валсът и тангото бяха нещо дивно - дивно, но архивно... Вчера друга мода тръгна из народа - пустото му "диско" още им е близко. Този ритъм точен също бе нарочен - чухме "Анатема!" и на тая тема! Хей, знай някой ден листа се обръща, но тогава младостта, само в спомена се връща... Кой ли не нахока модата широка. После бе забежка - всяка тясна дрешка. Но разбраха скоро всички умни хора, че старите доспехи сменят нови дрехи. Хей, знай някой ден листа се обръща, но тогава младостта, само в спомена се връща... Хей, знай някой ден листа се обръща, но, за жалост, младостта, само в спомена се връща все по-трудно се завръща, и знаем как се връща! Своите доспехи сменяй с нови дрехи! Пустите му внуци искат нови звуци - хем да бъдат модни, хем да бъдат родни. Рокът не загина, само време мина - дявол да го вземе, станахме големи!... Хей, знай някой ден листа се обръща, и тогава младостта, само рок енд ролът връща. Хей, знай някой ден листа се обръща, но тогава младостта, само рок енд ролът връща, нашата младост връща, трудно, но я връща! Как я връща...? Ето така ... 🎶🤘

/ Вълшебен цвят / Бяла лунна вечер, нереален земен свят. Сам съм, а до мен моят спомен - странна сянка!... Тръгвам с теб - странна сянка на нощта, ще откриеш ли вълшебен цвят?!.... Дълъг път край заключени води, мъх и звезден прах над нас валят - стар забравен свят?!... Двойник мой, сянка от далечен свят, ще откриеш ли вълшебен цвят?!.... Само той връща времето назад - в извора дълбок вечна младост спи... Бяла лунна вечер, нереален земен свят. Аз вървя след теб, странна сянка, (аз вървя след теб). Бял вълшебен извор, като в стар забравен мит с цвят на младостта - наш'та младост. Сянка, не - следа от далечен свят, сянка, не - следа от един живот! Бяла лунна вечер. Нереален земен свят. Аз вървя след теб, странна сянка!... (Аз вървя след теб.) Бял вълшебен извор като в стар забравен мит дай ни младостта - наш'та младост. (Дай ни цвят на младостта.) Бял вълшебен извор като в стар забравен мит (дай ни любов) дай ни младостта - наш'та младост. (Дай ни цвят на младостта.) Бял вълшебен извор в теб цъфти вълшебен цвят (на младостта) дай ни младостта - наш'та младост.

Легенда завинаги😢

страшно се натъжавам, но и някак си се възгордявам! Лек път!