Божие Дете
Светият Дух, който слиза над нас при кръщението, ни променя. Той ни трансформира.
Знаете историята за Пинокио. Дърворезбарят Джепето с любов издълбава тази марионетка. Той я създал по свой образ и подобие. Тази марионетка имала две ръце и два крака, можела да ходи, говори и мисли подобно на Джепето. Тя била създадена по негов образ и подобие и Джепето дори ѝ дал име - името му било Пинокио. Джепето обичал Пинокио, защото той бил негово възлюбено творение. Пинокио също обичал Джепето, защото той бил неговият обичен творец. Но когато Пинокио гледал Джепето, той не виждал своя баща, и когато Джепето гледал Пинокио, той не виждал своя син. Защото те били различни. Джепето бил човешко същество, а Пинокио марионетка. Въпреки че се обичали, те не били баща и син. Те били творец и творение. За да може Джепето да погледне Пинокио и да каже: “Това е моят син” и Пинокио да погледне Джепето и да каже: “Това е моят баща”, нещо трябвало да се промени в Пинокио. Пинокио се нуждаел от промяна. Той трябвало да стане истинско момче. Неговото естество било на марионетка и то трябвало да се превърне в човешко естество. Когато това се случило, когато Пинокио се превърнал в истинско момче, той могъл да каже на Джепето: “Ти си моят баща” и Джепето могъл да каже на Пинокио: “Ти си моят син.”
Същото се случва и с нас при кръщението. Ние сме възлюбени Божии творения, създадени по Негов образ и подобие. Но щом погледнем към Бог, Той е нашият творец, а не нашият баща. Когато Той ни дава своя Свети Дух чрез кръщението, това ни променя. Ние ставаме, както св. Петър пише в Новия Завет, “участници в божественото естество.” Това означава, че споделяме естеството на самия Бог. Когато Светият Дух оживява в човек, чрез кръщението, този човек става участник в божественото естество. Щом това се случи, ние наистина се превръщаме в синове и дъщери на Бога Отца. Ние ставаме Божии деца.
Хората често питат: “Не е ли всеки дете на Бог?” Тази идея произхожда от истината, че християнството е успяло да предаде на света посланието, че Бог е наш баща и ние сме Негови деца. Но не всички са. Ние не сме родени Божии деца. Ставаме такива чрез кръщението. Друг въпрос, който ме питат, е: “Това не е ли обидно за хора, които изповядват различна вяра, другите религии не учат ли на това също?” Истината е, че не го правят. Няма нито една друга религия в света, която да проповядва, че Бог е наш баща и ние сме Негови деца. Всъщност, има религии по света, според които да наричаш Бог твой баща и да се смяташ за Божие дете е богохулство. Това значи ли, че тези, които са били кръстени, че аз и ти сме по-обичани от Бог? Абсолютно не. Това означава ли, че тези които не са били кръстени са втора класа хора - не. Бог обича всеки един. Исус ни показва това. Той е образът на Божията любов към всички нас. Не съществува нещо, което ние, кръстените, да сме направили, за да спечелим Божията любов, за да Му докажем, че си струва да ни обича.
Може би сте кръщавани като деца, както вероятно вашите деца ще бъдат. Тогава, когато Бог ни е направил свои деца, ние не сме могли да правим нищо, освен да се храним, да спим, да плачем и да пълним памперсите. Това е всичко, което можехме да дадем, преди да имаме шанса да докажем, че можем да бъдем успешни и да покажем на Бог, че трябва да ни обича. Бог ни обикна преди да бъдем разумни или святи, или силни, или каквото и да било. Той те обикна и те направи Свое дете. Свети Павел пише на римляните: “Защото още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите” (Рим. 5:6). Преди да сме могли да предложим нещо, Христос умря за нас. Това е Бащата, към когото аз и ти се обръщаме в молитвите си. Исус, чрез своите живот, смърт и възкресение, ни направи способни да бъдем Божии деца. Той направи вашите деца способни да бъдат Негови деца. Светият Дух, който слиза над нас при кръщението осъществява това. Истината е, че ти си станал Божие дете преди да си могъл да правиш каквото и да било. Как тази истина, че си направен Божие дете чрез кръщението, преди да си бил способен на нещо, променя начина, по който гледаш на себе си? Как това променя начина, по който гледаш на съпруга си или детето си? Как тази истина, че си станал Божие дете чрез кръщението преди да можеш да докажеш, че си струва да бъдеш обичан, как това променя начинът, по който гледаш към твоя Небесен Отец?